Център Кристо и Жан-Клод на ЖЕГА фест в София!

От 4 до 6 юни емблематичният площад „Бански“ пред Регионалния исторически музей – София се превърне в сцена за идеи, изкуство, градски решения и общностна енергия. Първото издание на „ЖЕГА ФЕСТ“ 2026 – Софийския климатичен фестивал, организиран от Асоциацията за развитие на София (АРС) и Столична община, с домакинството на район „Оборище“, събра на едно място граждани, учени, артисти и международни експерти с богата тридневна програма, посветена на бъдещето на столицата.

Първото издание на фестивала се фокусира върху една от най-важните теми за адаптацията на града към климатичните промени – водите на София. Локацията около Централната минерална баня е избрана символично като място, където се срещат историята, паметта на града и термалното му богатство. Във време на все по-чести горещи вълни, водата и зелената инфраструктура са ключът към по-прохладен и здравословен градски живот.

Специално за събитието в София пристигна европейският комисар за околна среда, устойчивост на водните ресурси и конкурентоспособна кръгова икономика Йесика Росвал, която направи официална обиколка на фестивалните пространства и се запозна с представените зелени решения.

Дейностите, устойчивите решения и архитектурния конкурс за пълната метаморфоза на бившия габровски Техникум по текстил в Център Кристо и Жан-Клод, бяха представени в тематична зона на фестивала. Зона „Нов европейски Баухаус“ беше пространство за теми като устойчив дизайн, архитектура и иновативни градски решения с активно обществено участие.

Беше подчертано, че Центърът не съществува само като бъдещ инвестиционен проект. В сградата вече се провеждат артистични резиденции, работилници, изложби и временни събития. Чрез тях мястото постепенно се отваря към артисти, местни организации, ученици, граждани и партньори от страната и чужбина. Този подход дава възможност бъдещата идентичност на Центъра да се изгражда още преди завършването на строителните дейности. Съдържанието, срещите и участието на хората са също толкова важни, колкото и самото обновяване на сградата. Така Центърът започва да се утвърждава като пространство за култура, образование, съвременни идеи и връзка между индустриалното наследство и новите творчески практики.

Представянето на Габрово включи и два допълващи европейски проекта, свързани със сградата и бъдещата функция на Центъра. Проектът „Метаморфози на работното облекло“, финансиран по програма „Творческа Европа“, поставя фокус върху индустриалната история на Габрово, текстилната памет, съвременния дизайн и художествения обмен между европейски градове. В рамките на проекта артисти работят с темата за работното облекло като част от индустриалната култура. Чрез творчески резиденции, срещи с експерти, интервюта с хора, свързани с текстилната индустрия, и бъдеща пътуваща изложба проектът свързва местната памет с европейски разказ за труда, производството и съвременното изкуство.

Вторият проект – AccesS, финансиран по програма „Хоризонт Европа“, поставя акцент върху достъпността, устойчивостта и интелигентните решения за сгради и градска среда. В него Център „Кристо и Жан-Клод“ е една от пилотните локации, в които ще се търсят решения за универсална достъпност, енергийна ефективност, цифрови инструменти и по-приобщаваща среда. Тези проекти надграждат основната инвестиция и показват как една сграда може да бъде развивана не само като инфраструктура, а като място за знания, културна памет, иновации и участие. Именно това беше и основното послание на Габрово в зоната „Нов европейски Баухаус“ – че устойчивото развитие на града не е само въпрос на строителство, а и на съдържание, хора, достъпност и дългосрочна обществена стойност.

Карнавален уикенд в Център Кристо и Жан-Клод: Да му отпуснем края!

По време на карнавалния уикенд (15-16.05), наред с котки без опашки и сатирични костюми, Център Кристо и Жан-Клод представя многопластова програма от 2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах.

Програмата събира артисти и дизайнери от шест европейски града – Кемниц, Мюлуз, Манчестър, Тампере, Лодз и Габрово – в рамките на проекта „Метаморфози на работното облекло“, реализиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“. В продължение на две години, чрез резиденции в градовете, срещи с местната общност и изследване на функциониращи и изоставени фабрики, артисти създават 18 дизайна за съвременно работно облекло, вдъхновени от локалната индустриална история. Кулминацията (и гранде финал) на проекта ще се състои в самата сграда на бившия Текстилен техникум в Габрово – днес Център Кристо и Жан-Клод.

На 15 май от 18:00 ще се проведе пърформансът „Метаморфози на работното облекло“, в който участници без професионален опит ще облекат създадените дизайни и ще разкажат през своя поглед историите зад тях. “Актьорите-модели” ще посрещнат публиката в застинали през 2009 класни стаи, производствени пространства и кабинети по багрене и машиностроене, а присъстващите ще трябва сами да открият отделните наративи, разпръснати по етажите.

На 16 май от 15:00, преди карнавалното шествие, ще бъде открита изложба “Метаморфози на работното облекло”. Инсталация от всички 18 дизайна, която преплита текстилната индустрия на Габрово с машинната иновация на Кемниц, трудовата съпротива на Манчестър, модната история на Лодз, орнаменталното майсторство на Мюлуз и ритуалните практики на Тампере.

В същия ден, от 23:00, гимнастическият салон на бившият Текстилен техникум ще се превърне в сцена за румънското електронно дуо K not K, които създават оптимистична музика, вдъхновена от играта шах. След участия на фестивали и сцени в почти цяла Европа, дуото пристига в Габрово с енергия, която естествено продължава карнавалната нощ. Карнавалните костюми са препоръчителни.

Паралелно с това, на 15 май от 15:00, ще бъде открита изложбата „Детски години“, която се показва за първи път в Габрово след представянето си в Български културен институт – Париж. Изложбата разглежда детството като първа сцена на въображението и съчетава редки фотографии от ранните години на Кристо в България с произведения на съвременни артисти, свързани с Центъра. Повод за създаването ѝ са 90 години от рождението на Кристо и 30 години от Опакованият Пон Ньоф.

*Христо като трапер с Анани, 1945 г. (снимка от архива на сем. Явашеви)*

//Проект “Метаморфози на работното облекло” се осъществява съвместно с Община Габрово и в партньорство с Интерактивен музей на индустриите, с финансовата подкрепа на програма “Творческа Европа”. Международните партньори по проекта са Музей на индустриите в Кемниц и Централен музей на Текстила в Лодз. //Изложбата „Детски години“ се реализира от Център Кристо и Жан Клод – Габрово и Българския културен институт в Париж, с подкрепата на Музея на хумора и сатирата, Община Габрово и Фондация „Америка за България“.

Възпитаниците на Училище за куратори 2.0 завършват обучението си с необичайна изложба в Музей Дом на хумора и сатирата в Габрово!

*Кадър от лекции / снимка – Боряна Пандова*

Изложбата “Структури в преход” (24.03 – 25.07.2026) е кулминацията на двумесечното училище за куратори – образователна и практическа програма за развиване на кураторски умения, критично мислене и професионална подготовка в сферата на визуалните изкуства.

В контекста на българската художествена сцена кураторската дейност често остава неясна. Инициативата на Център Кристо и Жан-Клод в Габрово цели да създаде устойчива рамка за обучение, колективна практика и публично представяне. Училището дава възможност на 18-те участници за интердисциплинарна колаборация – подход, вдъхновен от съчетаването на различни видове знание и опит, характерни за проектите на Кристо и Жан-Клод.

*Евгени Димитров, Откриване на първия частен магазин за алкохол в София, 1992*

Изложбата “Структури в преход”, чийто домакин е Музей Дом на хумора и сатирата в Габрово е организирана в три тематични сегмента, курирани от три работни групи с ментори Маргарита Доровска, Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова. Участниците имаха възможност да се съветват и с лекторите Васил Видински и Станимир Стоянов.

Включени са работи от архива на Музея на хумора и сатирата, които влизат в диалог с погледа на млади живописци, съвременни артисти, илюстратори, дори фоторепортери. Проектът разглежда напрежението между индивида и обществото, разкривайки множеството невидими връзки и правила помежду им.

Трите подтеми на изложбата са “Опашката”, “Играта”, “Опитомяване на паметника”.

*Ангеларий Димитров, Уеднаквяване, 2025, aкрил върху платно*

„Опашката“ разглежда един добре познат социален феномен, който казва много за различните периоди, с техните конкретни дефицити, нужди и стремежи. Опашката от чакащи за нещо хора е демократична и саморегулираща се структура, но лесно може да се превърне в паметник на пасивността или омагьосан кръг. Група „Опашката“: Ивана Борисова, Мария Боришева, Йошка Михайлова, Ива Рудникова, Кръстина Стефанова, Емилия Стоева

*Опитомяване на паметника – Desctructive creation – В крак с времето*

За своя изходна точка “Опитомяване на паметника” взима местния казус с Чардафон в Габрово – фигура, чиято глава е била подменяна от властта нееднократно. Проектът разглежда „обезглавяването“ на паметниците буквално и метафорично: като край на идеологически разказ и като процес, разкриващ публичната памет като поле на постоянни пренаписвания. Всеки паметник има идеологически срок. Група „Опитомяване на паметника“ : Христина Дечева, Мартина Груева, Ивелина Иванова, Калина Иванова, Теодора Маринова, Марина Кисьова де Хеус

*Вероника Цекова, Австрия, *Twistered Tic-tac-toe,* 2013*

Сегмент „Играта“, вдъхновен от концепцията Homo Ludens (играещият човек) на Йохан Хьойзинха, разглежда играта не само като развлечение или бягство от реалността, но и като фундаментален принцип, чрез който едно общество разбира, конструира и се противопоставя на света. Показаните в пространството творби анализират механизмите на о(без)властяване, които оформят нашия свят, оставяйки пространство за експериментиране и преосмисляне на правилата, по които живеем. Група „Играта“: Паола Димова, Алекси Иванов, Наталия Крисенко, Екатерина Леондиева, Ралица Петкова, Ана Радкова, Елена Цвяткова

Изложбата “Структури в преход” продължава до 25 юли в Музея на хумора и сатирата в Габрово.

Включени автори: Женя Адамова, Велко Ангелов, Живко Ангелов, Иво Бистрички, Цветомира Борисова, Веселин Боришев, Лъчезар Бояджиев, Панайот Бърнев, Анна Васоф, Александър Вълчев, Иван Григоров, Дамян Дамянов, Петра Димитрова, Ангеларий Димитров, Евгени Димитров, Стефан Икога, Христо Комарницки, Веселин Костадинов, Иван Ланджев, Роксана Маркова, Йошка Михайлова, Иван Мудов, Стефан Николаев, Алина Папазова, Адриан Пачи, Ния Пушкарова, Камен Стоянов, Исао Хашимото, Вероника Цекова, Вълко Чобанов, Венелин Шурелов, Гери Георгиева

––

Училище за куратори 2.0 е проект на Център Кристо и Жан-Клод и Плакат Комбинат ООД, финансиран по процедура BG-RRP-11.021, Схема за безвъзмездна помощ „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Истории от Текстилния техникум в Габрово: Метаморфози на работното облекло

Текстилният техникум, сградата, в която се помещава Център Кристо и Жан-Клод, е неизменна част от историята на текстилната индустрия в града, като дългогодишен генератор на професионални кадри, които да захранват предприятията в Габрово с работна ръка. В рамките на проект „Метаморфози на работното облекло“ проследяваме историята на училището през интервюта на замесени с дейността му личности – ученици, преподаватели, съседи и ентусиасти – и ги превръщаме в произведение на изкуството, което да съхранява спомените и да послужи като основа за други бъдещи проекти, свързани с индустриалното минало на града.

В партньорство с драматурга и режисьор Мартина Новакова, събраните разкази се превърнаха в сценарий за вербатим спектакъл от типа „пътуващ театър“, който се състоя на 2 и 3 май в Центъра. Влязохме в сградата, водени от автентичните гласове на бивши възпитаници на техникума, преподаватели, членове на габровската управа, съседи и екскурзоводи, въплътени от актрисите от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Надежда Петкова, Магдалена Славчева и Радостина Ангелова.

Метаморфози на работното облекло има за цел да преосмисли дизайна на работното облекло в съвременната и бъдеща професия, вдъхновен от индустриалното наследство на 6 европейски града – Кемниц, Лодз, Манчестър, Мюлуз, Тампере и Габрово. В колаборация с Интерактивен Музей на Индустрията Габрово, ще обърнем заслужено внимание на историята, развитието и устойчивостта на индустриалните процеси в Габрово.

Като партньор в проекта, Център Кристо и Жан-Клод има ключова роля в активното включване на местната общност, събирането и съхранението на историите на индустриалното наследство на региона, и вдъхновяването на нови артистични интерпретации. Именно за това споделяме открито събраните материали, с надеждата да предизвикат допълнителен процес и вдъхновение, които да израснат отвъд началната проектна структура.

Марияна Иванова, 37 години, екскурзовод – аниматор в ИМИ Габрово.

Пламен Кръстев, 61 години, бивш преподавател по специални предмети – предачество в Текстилен техникум.

Велина Ракова, 79 години, пенсионер, бивш служител на Община Габрово.

Александър Лалев, 47 години, изключен от техникума поради огромен брой отсъствия.

Ивелина Иванова, 37 години, дизайнер и бродировач, бивша ученичка на техникума, с ателие в Център Кристо и Жан-Клод.

Галина Ганчева, 46 години, моден дизайнер, бивша (несериозна) ученичка на техникума.

Краснодар, 81 години, съсед, живее до техникума през целия си живот.

Следва продължение на вече успешно реализираното от интервютата през изминалата година представление „Кадър от Текстила” в Център Кристо и Жан-Клод, на режисьорката Мартина Новакова. Серия от театрални работилници с група ученици от Национална Априловска гимназия ще бъдат проведени за реализирането на второ представление, базирано на вече събраните разкази от габровци за миналото, настоящето и бъдещето на текстилната индустрия в града. Представлението ще се проведе на 19 и 21 март в Център Кристо и Жан-Клод. Ето какви интервюта проведоха ученичките до момента:

Ценка Петрова

Мелипе Велева

Радка Костурска

„Кадър от Текстила” е част от основният европейски проект „Метаморфози на работното облекло”, който се финансира от програма „Творческа Европа“ и свързва шест града с богато индустриално минало – Кемниц, Габрово, Лодз, Манчестър, Мюлуз и Тампере – около идеята за преосмисляне на работното облекло през призмата на труда днес, съвременния дизайн и локалната памет. Община Габрово е официален партньор по проекта, а Центърът го реализира на местно ниво.

УЧИЛИЩЕ ЗА КУРАТОРИ 2.0

Център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод в Габрово открива процедура за кандидатстване към второто издание на „Училище за куратори“, което ще се проведе от февруари до март 2026! Срокът за подаване на кандидатури е 11 януари (неделя), а селектираните от менторите в курса участници ще бъдат уведомени по имейл на 19 януари (понеделник). Форматът се провежда през февруари и март 2026, като 12-16 февруари и 19-24 март са задължителни присъствени сесии в Габрово, а онлайн сесиите с гост-лекторите ще бъдат веднъж седмично по час и половина. Допустими са пълнолетни участници от цялата страна, като нощувките за присъствените сесии се поемат от организаторите. Транспортните разходи са за сметка на участниците.

„Училище за куратори“ предлага образователна и практическа програма за развиване на кураторски умения, критично мислене и професионална подготовка в сферата на визуалните изкуства. В контекста на българската съвременна сцена, където кураторската дейност често остава фрагментарна и интуитивна, инициативата цели да създаде устойчива рамка за обучение, практика и публично представяне.

Първо издание на „Училище за куратори”, обиколка в Музея на хумора и сатирата Габрово. Фотограф: Боряна Пандова.

След успешното първо издание през 2024 година, събрало 24 участници и довело до реализацията на изложбени проекти и устойчиви професионални взаимоотношения, новото издание надгражда формата чрез преминаване към присъствено обучение, засилен практически фокус и регионална свързаност. Програмата ще включва между 18 и 21 участници, които ще преминат през четири етапа – подготовка, теория и групова работа, практика и изложби, архивиране и оценка.

*Ина Валентинова, триптих „Светли кръпки“, Център Кристо и Жан-Клод. Фотограф: Ивелин Пенчев.*

Акцентът ще бъде поставен върху основни аспекти на кураторската дейност – от концептуализация и критическа рамка до технически умения като окачване, осветление, работа с аудиовизуална техника и изложбена графика. Програмата ще включва посещения в галерии и музеи в Габрово, Казанлък и Велико Търново, за да запознае участниците с различни типове пространства – независими, публични и комерсиални. Всяка група ще получи продукционен бюджет за реализация на сегмент от изложбена концепция, съпътстван от кураторски текст и реална инсталация в пространството на Центъра Кристо и Жан-Клод.

Мартиан Табаков, „По лекарско предписание”, аудио-визуален пърформанс, Център Кристо и Жан-Клод. Фотограф: Ивелин Пенчев.

Проектът залага и на екипната работа, в която участниците ще си разпределят различни роли и функции, необходими за реализирането на една изложба – комуникация с художници и институции, изложбен дизайн, планиране на транспорт, инсталация и деинсталация, съпътстващи програми и събития, подготовка на работен график, планиране и управление на бюджет, набиране на средства, комуникация и маркетинг.

В практическия курс участниците ще работят с изкуствоведите и куратори Весела Ножарова, Светлана Куюмджиева и Маргарита Доровска. Теоретичният модул ще има два компонента – лекции по съвременна философия, водени от Васил Видински и курс, в който участниците ще се запознаят с ключови текстове от история и теория на кураторската практика, воден от Станимир Стоянов. Програмата включва и онлайн лекции със световни имена от културната сцена в лицето на гост-лекторите Васъф Кортун, Чарлз Еш и Зденка Бадовинац.

Весела Ножарова е изкуствовед и куратор, автор на книгата „Въведение в българското съвременно изкуство 1982-2015“. Тя е куратор на българския павилион на 52-рото Венецианско биенале през 2007 г. и съ-куратор на българския павилион на 11-ото Архитектурно биенале на Венеция. Съосновател е на кураторския колектив „Изкуство – Дела и Документи“.

Куратор е на множество изложби в България, сред които мултижанровите проекти „Дим. История на тютюна“ (Пловдив – Европейска столица на културата, 2019) и „Парите разказват“ (2011, с Георги Господинов). Работи активно върху връзката между съвременното изкуство и историята в проекти като „История помежду“ (2020-2021) в Регионалния исторически музей – София и фестивала „Минало не минало“ (2022-2023).

Ножарова е автор – самостоятелно или в екип – на изложбени формати като „Арт Старт. Млади художници, които да следим“ (от 2016, със Стефка Цанева и др.), „Скулптурата сега“ (2018-2019), Sofia Art Project (2022-2023), галерия „Октопод“ на Лаго София с колектива „Изкуство – Дела и Документи“, международната кураторска резиденция КЛИК и други. Последният ѝ голям проект е изложбата „Частица от река“ за Националните есенни изложби в Пловдив (2025). От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum в София. Има магистърска степен по история на изкуството от Националната художествена академия.

Светлана Куюмджиева е историк на изкуството, критик и куратор, доктор по изкуствознание. В периода 2003-2013 г. работи като галерист в галерия Credo Bonum (основана през 2003 г. като галерия СИБАНК) и реализира редица независими проекти, сред които изложбите „Дързост и красота“, „Изкушението Чалга“ и Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив.

Участвала е в множество специализации и резиденции в Германия, Австрия, САЩ и Южна Корея, включително програмите CEC ArtsLink, KulturKontakt и интензивния кураторски курс към Биеналето в Гуанджу. В периода 2015-2021 г. е артистичен директор на проекта Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

През 2022 г. е куратор на първата общинска резидентна програма за артисти в Пловдив – ContextAiR. Член е на Международната асоциация на независимите куратори (ICI). В периода 2023-2025 г. реализира кураторските проекти „Документи. Живопис след фотографията в България през 60-те и 70-те години“ (СГХГ, заедно с Даниела Радева), „Игли в купа сено“ (НХГ, по проект на Български фонд за жените), „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910-2024“ (ГХГ – Пловдив, заедно с Пламен Петров и Георги Шаров) и „Монументалните. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ (ГХГ – Пловдив, дизайн: punkt – Красимир Ставрев и Никол Дечева). От 2024 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет.

Маргарита Доровска е куратор и директор на Център Кристо и Жан-Клод. В периода 2016-2023 г. е директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово. През 2014 г. е консултант на екипа на кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата, като работи по цялостната концепция и художествената програма.

Между 2005 и 2009 г. е мениджър „Изследване и развитие“ и куратор в Център за медийни изкуства Интерспейс, а в периода 2006-2011 г. е основаващ директор на Фондация Култ.бг. Фондацията управлява независимата онлайн медия за изкуство и култура Култ.бг, предоставя услуги с отворен код за професионалисти в сферата и администрира Фонда за подкрепа на дебютни проекти (2006-2007).

Наред с институционалната си работа, Маргарита Доровска води подкаста „Говори артистът“. Интересите ѝ са насочени към изкуството в публичното пространство и към критичното и креативно използване на технологии в художествените практики. Има магистърска степен „Куриране на съвременно изкуство“ от Кралския колеж за изкуство в Лондон и бакалавърска степен „Културология“ от Софийския университет.

Васил Видински е преподавател по философия на Новото време и Съвременна философия към катедра „История на философията“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са насочени към философията на културата и философията на изкуството, както и към сложните и многопластови взаимодействия между наука и култура.

От 1998 г. участва активно в литературния живот под псевдонима ВБВ, с множество публикации, инициативи, награди и редакторска дейност. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Взаимодействие между философия и физика при Рене Декарт и Исак Нютон (проблемът за относителността)“, а през 2017 г. се хабилитира с изследването „Случайности. Историческа типология“. От 2017 г. е ръководител на магистърската програма „История и съвременност на философията“, а от 2025 г. оглавява катедра „История на философията“.

Станимир Стоянов е куратор и изследовател в областта на съвременното изкуство. През 2024 г. печели творческа резиденция в ЦЕРН (Женева, Швейцария) под ръководството на д-р Джеймс Бийчам. Той е сред лекторите в първото издание на „Училище за куратори“, организирано от Музея на хумора и сатирата и Център Кристо и Жан-Клод.

Работил е в редица галерии и институции в България и чужбина, сред които Gagosian, Tate Modern, Sarieva / Gallery, Charta Gallery и Someth1ng. Участвал е в реализирането на проекти в България, Англия, Швейцария, Естония и Нидерландия. Притежава магистърска степен по „Теория на съвременното изкуство и кураторство“ от Goldsmiths, University of London.

В периода 2019-2021 г. е редактор в културния слот на Българската национална телевизия „Култура.БГ“. Съосновател е на артистичния проект Hyper.LLC, в рамките на който работи с международни артисти по теми, свързани с нови екологии, спекулативен реализъм и обектно-ориентирана философия. Сред последните му проекти и участия са изложбите „Вечното завръщане“ на Калия Калъчева (галерия Doza), „ENTITIES“ на FuererNielsen и Ивелина Иванова (галерия Аросита), „ОООБЕКТИ“ на Онур Каймак (РЦСИ „Топлоцентрала“), „Несигурни пространства“ на Гергана Табакова и Радоил Серафимов (галерия Doza), както и публичната му лекция на тема институционална критика в рамките на АРТ СТАРТ 2025.

Формуляр за кандидатстване: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSderr3psoKyfT-VJiEgy1g15hRI1KYgtzxDVDeW36ByvZcU6Q/viewform?usp=header

ПАНОПТИКУМ или паметта на предметите: спектакъл на режисьорката Мартина Новакова

⚡️В партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов”

🎫 : на касата на ДТ „Рачо Стоянов” или онлайн: https://entase.to/uPz

На 23.09 от 18:00 в Център Кристо и Жан-Клод се отправяме на театрално пътешествие из къщата на Л. и историите на необичайните предмети, които съхраняват спомените ѝ, с авторския спектакъл на Мартина Новакова ПАНОПТИКУМ*.

Зад всеки ъгъл в тази къща-музей дебне нещо неочаквано: противоречиви гласове от миналото; поглед на нарисувано всевиждащо окo; глух телефон, купен от битпазара в Мадрид; полузабравена мелодия; служителите на фирма за изпразване на къщи.

Паметта се превръща в опасна територия, в която съдбата на предметите зависи от вниманието на зрителя. Той сам трябва да избере мястото си в пространството и историята, която да последва. Преживяването съчетава различни дисциплини: вербатим театър, авторска музика, изпълнена на живо, и инсталационно изкуство. Основно вдъхновение за спектакъла е творчеството на Кристо и Жан-Клод.

Паноптикум e история за страха от загубата на паметта, за материалния свят, предметите, с които избираме да се заобиколим, стойността, която им придаваме, и влиянието им върху отношенията помежду ни.

*паноптикум (м.р., само ед.ч.) — музей, в който са събрани редки и ценни предмети или восъчни фигури.

❕Продължителността на спектакъла е 80 минути, в които зрителите свободно се движат в пространството. Моля, уведомете ни преди началото на представлението, ако имате нужда от седящо място.

„Паноптикум” е авторски спектакъл на Мартина Новакова, който се адаптира към различни пространства (къщи, музеи, подземия) и постоянно се променя. Създаден е в рамките на магистърската програма по Театрално изкуство в Мадридския университет „Карлос III” с директор Хуан Майорга. Премиерата е през юни 2018 г. в Аудиторио де Леганес, Мадрид, Испания. През 2020 г., „Паноптикум” е селектиран от EURODRAM Bulgaria и е представен в рамките на фестивал „ПроТекст 10” в Гьоте-Институт, София. Премиерата за България се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”, програма „Дебюти” 2021 г., през февруари 2024 г. в РЦЗСИ Топлоцентрала.

Събитието се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”, програма „Разпространение” 2024 г. и партньорството на Център Кристо и Жан-Клод – Габрово и Драматичен театър ,,Рачо Стоянов” – Габрово.

Текст и режисура: Мартина Новакова
Ас.-режисьор: Даяна Атанасова
Участват: Дайяна Димитрова, Василия Дребова, Ивайло Драганов, Димитър Горчаков и Мартина Новакова
Музика: Димитър Горчаков
Графичен и уеб дизайн: Кремена Митева
Снимки и видео: Димитър Горчаков, Илиян Ружин
Продукция: Фондация „Паноптикум”
Уебсайт: https://panoptikum.wixsite.com/panoptikum

RadLab Studio и най-големият фестивал за аналогова и експериментална фотография в България

За втора поредна година RadLab Studio организира събитие, посветено на аналоговата и експерименталната фотография. De Vita Solitaria / На самотния живот е независим фестивал, който трудно може да бъде описан само с тази дума – тридневна среща на артисти, любители, колекционери и изследователи на фотографски процеси, свързани или търсещи връзка с аналоговата фотография.

Темата на изданието през 2025 г. е „Самотата“ – не като отчуждение, а като пространство за наблюдение, вътрешен диалог и съзнателен избор за среща със себе си. Фестивалът разглежда самотата като потенциал за творческо съзидание и отправя поглед към времето преди социалните мрежи, когато всяко изображение бе откритие – плод на усилие, търпение и тишина.

Програмата на De Vita Solitaria включва шест работилници, три изложби, четири дискусии, намеси в градска среда и провокации към собствените ни разбирания за фотографията. Събитията лавират между тъмната стаичка и улицата, между интимното и шумното. Атмосферата е участническа и насърчава диалога, като съчетава индивидуалното преживяване и личния опит с колективната енергия и споделеността.

Събитията ще се проведат на две локации в Габрово:

RadLab Studio (ул. „Шипка“ 9Ж)
RadLab Residency @ Център Кристо и Жан Клод (ул. „Брянска“ 72 – бившият Текстилен техникум)

Участието е без такса. Не е нужно да притежавате Mamiya RB67 или да сте чели „Camera Lucida“ на френски – необходимо е единствено да заявите предварително участие, за да може да бъде осигурена логистиката и консумативите.

De Vita Solitaria – RadLab Community Gathering 2025 ще се проведе от 20 до 22 септември 2025 г. в Габрово. Пълната информация за събитието и програмата е достъпна тук.

За RadLab Studio

RadLab Studio е пространство за аналогова и алтернативна фотография, където съмишленици могат да учат, експериментират и да се вдъхновяват взаимно. Екипът вярва, че аналоговата фотография и благородните фотографски процеси трябва да бъдат достъпни за всички. Мисията на студиото е да насърчава приобщаването чрез отворен достъп, провеждане на изследвания, съхранение и споделяне на знания и практически опит.

RadLab вярва, че най-ценните процеси се случват заедно – и кани всеки, който споделя това убеждение, да стане част от тяхната общност.

Детски години: Център Кристо и Жан-Клод представя изложба в Българския културен институт в Париж

На 19 септември в галерията на Българския културен институт в Париж ще бъде открита изложбата „Детски години“ на Центъра за съвременно изкуство Кристо и Жан Клод – Габрово. Поводът е двоен – 90 години от рождението на Христо Явашев – Кристо и 30 години от емблематичния проект „Понт Ньоф“, който остава като един от най-силните жестове на артистичния тандем в Париж.

*Театърът на Христо – „Капулети”, 1948 г.*
*(снимка от архива на сем. Явашеви)*

„Детски години“ разглежда детството като първата сцена на въображението – време, когато играта и свободата очертават контурите на бъдещото творческо мислене. Експозицията съчетава редки фотографии и документални свидетелства от ранните години на Кристо в България с произведения на ново поколение съвременни творци, които днес обитават Центъра в Габрово. Така изложбата в Париж изгражда мост между личната история на Кристо и колективната енергия на младите артисти, между паметта за началото и перспективата за бъдещето.

*Художественият кръжок, провеждан в Априловска гимназия, Христо е първият в ляво, 1948 г.*
*(снимка от архива на Драган Немцов)*

Седем от тях – Антон Иванов, Гергана Лазарова-Рънкъл, Ивелин Пенчев, Константин Златев, Невена Екимова, Павел Църов и Радоил Серафимов – ще покажат за първи път свои произведения във френската столица.

Константин Златев, Glorified, 2019
(снимка: Константин Златев)

Невена Екимова, Завър, 2018
(снимка: Росина Пенчева)

Радоил Серафимов, Поглед назад към миналото, 2011
(снимка: Радоил Серафимов)

Ивелин Пенчев, Без заглавие, 2017
(снимка: Ивелин Пенчев)

В изложбата отделено място има и за детството на Кристо: семейството, училищата и фабриките, игрите и първите му опити в изкуството. Именно тези спомени и преживявания по-късно ще кристализират в характерните елементи на неговото творчество – платове, въжета, варели.

Открит през 2023 г., Центърът Кристо и Жан Клод е разположен в сградата на бившата Текстилна гимназия в Габрово. Той функционира като артистична резиденция и пространство за съвременно изкуство, вдъхновено от наследството на Кристо и Жан Клод. Макар все още в процес на изграждане, Центърът вече привлича млади творци от различни страни и постепенно се утвърждава като място за експерименти, диалог и нови художествени хоризонти.

Изложбата „Детски години“ се реализира от Центъра Кристо и Жан Клод – Габрово и Българския културен институт в Париж, с подкрепата на Музея на хумора и сатирата, Община Габрово и Фондация „Америка за България“.

Радоил Серафимов: рисуването никога не е било избор, по-скоро продължение на същността.

За Радоил Серафимов рисуването никога не е било избор, колкото продължение на самия него. От ранно детство творчеството е естествено движение – тихо, постоянно, недвусмислено. Не помни драматичен завой към изкуството, нито внезапно осъзнаване, а присъствие, което винаги е било там, развиващо се паралелно със съществуването му.

След като завършва живопис във Великотърновския университет, Серафимов се връща в родния си град Габрово. Първите две години прекарва в неяснота и безтегловност – отсъствие на посока, на доход, на собствено пространство за работа. За да се издържа, започва да създава картини с комерсиална цел, като дори в това поле запазва вярност към образа, избягвайки клишето, декоративността и ефектността. „В картините трябва да има стойност, вътрешна логика, честност към естетиката.”

С помощта на семейството си успява да си осигури таванско помещение, което се превръща в първото му ателие. За няколко месеца създава около двадесет нови платна и започва да кандидатства по конкурси и отворени покани, „по онова време все още реален канал на възможности за младите художници.” Много от опитите му остават незабелязани, особено в централизираната софийска сцена.

Но през 2014 идва промяна. Макар да не е избран за наградата БАЗА, портфолиото му привлича вниманието на Мария Василева – тогава главен уредник в Софийска градска галерия, която през 2010 създава нова награда за живопис към фондация „Едмонд Демирджиан“. Серафимов получава приза за 2014, а с него идват покани, видимост, нови хоризонти. Това не е „пробив“ в обичайния смисъл – по-скоро бавно, устойчиво отваряне на възможности.

Следващите девет години Серафимов работи като художник-изпълнител в Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Габрово. Професия, която му осигурява стабилност, но и възможността да запази непрекъсната връзка със собственото си ателие. Всеки свободен момент – между спектакли и след работно време, е отдаден на платното.

С течение на времето живописта му се развива като форма, като цвят, като вътрешна температура, но остава закотвена в един определен начин на гледане: внимателен, наблюдателен, отворен към многозначността. Някои образи произлизат от директно наблюдение, други от спомени, мимолетни усещания, вътрешни зрителни импулси. Темите варират – фигури, пейзажи, архитектурни фрагменти, въображаеми пространства – но онова, което ги държи заедно, е стремежът да се докосне нещо отвъд видимото.

Рядко започва с ясно формулирано послание или концептуална рамка. Понякога картината се появява скоростно, завършена за ден, предизвикана от конкретна вътрешна искра. Друг път процесът е по-бавен: дни, изпълнени с гледане, съмнение, редакция. В последните години практиката му клони към този втори ритъм на колебание, на тишина, на повторно премисляне. Най-силно го привличат онези форми, които отказват еднозначност – изображения, носещи в себе си възможност за повече от едно разчитане. „Привличат ме местата в даден обект, където нещо друго се крие“, казва той. „Нещо многопластово, нещо не веднага разпознаваемо.“

Когато получава покана за ателие в Център Кристо и Жан-Клод, Серафимов реагира предпазливо. Привикнал е със старото си пространство, с неговата тишина и навици. Промяната изисква време. Месеци наред новото ателие съществува повече като потенциал, отколкото като реално място за работа. Но с времето това се променя. Пространството започва да го приема, а той него. Рисува там редовно, намира своя ритъм в новата архитектура. Днес описва студиото си в Центъра не като вдъхновение, а като условие – функционално, фокусирано, съсредоточено.

Сградата, бивше текстилно училище в процес на трансформация, носи свой тих заряд. Макар и да не използва директно обекти от пространството в своите картини, Серафимов усеща тяхното присъствие. За него те не са материали, които чакат да бъдат преработени, а свидетели на време, предмети, които носят история, без да настояват да бъдат разказани. Макар работата му да е дълбоко индивидуална, Серафимов усеща и стойността на общото обитаване. Артистите в Центъра работят в различни посоки, с различна енергия, различен мащаб. С течение на времето се появява естествена, лека форма на общност, не основана на колаборация, а на съжителство, на паралелни пътища под един покрив. Това не е колектив в класическия смисъл. Няма съвместни проекти, няма формална рамка. Но бавното натрупване на разговори, на присъствия, на близост, създава тиха енергия между ателиетата. Серафимов я намира за заземяваща, дори когато самият той остава навътре обърнат в работата си.

Попитан за връзката между своята практика и имената на Кристо и Жан-Клод, той отговаря с уважение, но и яснота. Възхищава се на мащаба на техния труд, на отказа от компромис, на отдадеността им към едно дело, дори когато то е временно. Онова, което му е близко, е именно мимолетността – възможността едно произведение да бъде едновременно грандиозно и нетрайно.

Неговата работа обаче се разгръща в друга тоналност. Тя е тиха, постоянна, материална. Не се стреми да възпроизвежда тяхната естетика, нито да следва наследство. Но резонира с убеждението, че правенето има смисъл само по себе си, независимо от реакцията, независимо от пазара. В момент, в който живописта често е принудена да се обяснява, да бъде политическа, социално ангажирана, хибридна, Серафимов продължава да вярва в ценността на образа. Не е откъснат от света, но вярва, че сложността може да живее в рамката. В погледа. В напрежението между боята и повърхността.

Не всеки ден в ателието завършва с картина. Някои са изпълнени със слушане, с бележки, с прелистване на книги, с търпение. Други започват без посока, с линия, с жест – които бавно, от само себе си, се разгръщат. Няма единна тема или фиксирана концепция. Подходът му е интуитивен, изследователски, отворен. Ако има нишка, тя е в отдаденото внимание, в усилието да се гледа, да се изчаква, да се позволи на смисъла да се появи, без да бъде изискван. Що се отнася до бъдещето му в Центъра, той е в покой. Ако условията за работа се променят, ако ритъмът се ускори, ако тишината бъде прекъсната, може да си тръгне. Но засега е тук. И в този момент това е достатъчно.