RadLab Studio и най-големият фестивал за аналогова и експериментална фотография в България


За втора поредна година RadLab Studio организира събитие, посветено на аналоговата и експерименталната фотография. De Vita Solitaria / На самотния живот е независим фестивал, който трудно може да бъде описан само с тази дума – тридневна среща на артисти, любители, колекционери и изследователи на фотографски процеси, свързани или търсещи връзка с аналоговата фотография.


Темата на изданието през 2025 г. е „Самотата“ – не като отчуждение, а като пространство за наблюдение, вътрешен диалог и съзнателен избор за среща със себе си. Фестивалът разглежда самотата като потенциал за творческо съзидание и отправя поглед към времето преди социалните мрежи, когато всяко изображение бе откритие – плод на усилие, търпение и тишина.



Програмата на De Vita Solitaria включва шест работилници, три изложби, четири дискусии, намеси в градска среда и провокации към собствените ни разбирания за фотографията. Събитията лавират между тъмната стаичка и улицата, между интимното и шумното. Атмосферата е участническа и насърчава диалога, като съчетава индивидуалното преживяване и личния опит с колективната енергия и споделеността.


Събитията ще се проведат на две локации в Габрово:



Участието е без такса. Не е нужно да притежавате Mamiya RB67 или да сте чели „Camera Lucida“ на френски – необходимо е единствено да заявите предварително участие, за да може да бъде осигурена логистиката и консумативите.


De Vita Solitaria – RadLab Community Gathering 2025 ще се проведе от 20 до 22 септември 2025 г. в Габрово. Пълната информация за събитието и програмата е достъпна тук.


За RadLab Studio


RadLab Studio е пространство за аналогова и алтернативна фотография, където съмишленици могат да учат, експериментират и да се вдъхновяват взаимно. Екипът вярва, че аналоговата фотография и благородните фотографски процеси трябва да бъдат достъпни за всички. Мисията на студиото е да насърчава приобщаването чрез отворен достъп, провеждане на изследвания, съхранение и споделяне на знания и практически опит.


RadLab вярва, че най-ценните процеси се случват заедно – и кани всеки, който споделя това убеждение, да стане част от тяхната общност.


Детски години: Център Кристо и Жан-Клод представя изложба в Българския културен институт в Париж

Христо като трапер с Анани, 1945 г.
(снимка от архива на сем. Явашеви)

На 19 септември в галерията на Българския културен институт в Париж ще бъде открита изложбата „Детски години“ на Центъра за съвременно изкуство Кристо и Жан Клод – Габрово. Поводът е двоен – 90 години от рождението на Христо Явашев – Кристо и 30 години от емблематичния проект „Понт Ньоф“, който остава като един от най-силните жестове на артистичния тандем в Париж.


Театърът на Христо – „Капулети”, 1948 г.
(снимка от архива на сем. Явашеви)

„Детски години“ разглежда детството като първата сцена на въображението – време, когато играта и свободата очертават контурите на бъдещото творческо мислене. Експозицията съчетава редки фотографии и документални свидетелства от ранните години на Кристо в България с произведения на ново поколение съвременни творци, които днес обитават Центъра в Габрово. Така изложбата в Париж изгражда мост между личната история на Кристо и колективната енергия на младите артисти, между паметта за началото и перспективата за бъдещето.


Художественият кръжок, провеждан в Априловска гимназия, Христо е първият в ляво, 1948 г.
(снимка от архива на Драган Немцов)

Седем от тях – Антон Иванов, Гергана Лазарова-Рънкъл, Ивелин Пенчев, Константин Златев, Невена Екимова, Павел Църов и Радоил Серафимов – ще покажат за първи път свои произведения във френската столица.


Константин Златев, Glorified, 2019
(снимка: Константин Златев)
Невена Екимова, Завър, 2018 
(снимка: Росина Пенчева)
Радоил Серафимов, Поглед назад към миналото, 2011
(снимка: Радоил Серафимов)
Ивелин Пенчев, Без заглавие, 2017
(снимка: Ивелин Пенчев)

В изложбата отделено място има и за детството на Кристо: семейството, училищата и фабриките, игрите и първите му опити в изкуството. Именно тези спомени и преживявания по-късно ще кристализират в характерните елементи на неговото творчество – платове, въжета, варели.


Открит през 2023 г., Центърът Кристо и Жан Клод е разположен в сградата на бившата Текстилна гимназия в Габрово. Той функционира като артистична резиденция и пространство за съвременно изкуство, вдъхновено от наследството на Кристо и Жан Клод. Макар все още в процес на изграждане, Центърът вече привлича млади творци от различни страни и постепенно се утвърждава като място за експерименти, диалог и нови художествени хоризонти.


Изложбата „Детски години“ се реализира от Центъра Кристо и Жан Клод – Габрово и Българския културен институт в Париж, с подкрепата на Музея на хумора и сатирата, Община Габрово и Фондация „Америка за България“.

„Кадър от Текстила“ – театрална разходка из паметта на едно училище



Освен артистична резиденция, проектът „Метаморфози на работното облекло” включва и работа с местната общност през събиране на устни истории от свързани с индустрията габровци, и превръщането им в произведение на изкуството. През последният месец екипът проведе редица интервюта, в които оживяват спомените на личности, тясно преплетени с историята на бившия Текстилен техникум – понастоящем Център Кристо и Жан-Клод.


„Кадър от текстила”, Магдалена Славчева, Радостина Ангелова и Надежда Петкова, фотограф Явор Калоянов

В партньорство с драматурга и режисьор Мартина Новакова*, събраните разкази се превърнаха в сценарий за вербатим спектакъл от типа „пътуващ театър“, който се състоя на 2 и 3 май в Центъра. Влязохме в сградата, водени от автентичните гласове на бивши възпитаници на техникума, преподаватели, членове на габровската управа, съседи и екскурзоводи, въплътени от актрисите от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Надежда Петкова, Магдалена Славчева и Радостина Ангелова. 



Те бяха проводникът, който трансформира тези истории в емоционално преживяване, даващо възможност на местната общност да разпознае и преживее отново своето минало през съвременна интерпретация. Публиката беше въвлечена в опознаването на самата сграда – наследство от пика на текстилната индустрия в Габрово. Спомените на бивши ученици, учители, съседи и служители оживяха пред очите на габровци по разпознаваем и докосващ начин.


Архивни материали от бившия Текстилен Техникум, фотограф Явор Калоянов
Център Кристо и Жан-Клод, фотограф Явор Калоянов

С това екипът си постави за цел да изгради колективен образ на това какво е било Текстилното училище някога и да провокира визии за бъдещето му в нова роля – Регионален център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод.


„Кадър от Текстила”, фотограф Явор Калоянов

„Кадър от Текстила” е част от „Метаморфози на работното облекло”. Проектът се финансира от програма „Творческа Европа“ и свързва шест града с богато индустриално минало – Кемниц, Габрово, Лодз, Манчестър, Мюлуз и Тампере – около идеята за преосмисляне на работното облекло през призмата на труда днес, съвременния дизайн и локалната памет. Община Габрово е официален партньор по проекта, а Центърът го реализира на местно ниво. 


Портрет Мартина Новакова, фотограф Илина Пенева
Портрет Мартина Новакова, фотограф Илина Пенева

Мартина Новакова (София, 1993) е драматург, режисьор и преподавател, чиято работа преминава граници – географски и вътрешни. Завършила е театър в Нюйоркския университет (2023) със стипендия „Фулбрайт“ и „Тук-Там“, както и театрално изкуство в Университета „Карлос III“ в Мадрид с отличие. Сред преподавателите ѝ са имена като Анна Дивиър Смит, Андре Лепеки и Джо Салватор. Мартина е съосновател на Асоциация „Паноптикум“, с която създава проекти в България, Испания, Франция и Ню Йорк, обединяващи документален вербатим театър, сайт-специфик и аудиотеатър. 


Мартина Новакова (София, 1993) е драматург, режисьор и преподавател, чиято работа преминава граници – географски и вътрешни. Завършила е театър в Нюйоркския университет (2023) със стипендия „Фулбрайт“ и „Тук-Там“, както и театрално изкуство в Университета „Карлос III“ в Мадрид с отличие. Сред преподавателите ѝ са имена като Анна Дивиър Смит, Андре Лепеки и Джо Салватор. Мартина е съосновател на Асоциация „Паноптикум“, с която създава проекти в България, Испания, Франция и Ню Йорк, обединяващи документален вербатим театър, сайт-специфик и аудиотеатър. 

Съвременен дизайн, вдъхновен от индустриалното наследство на Габрово



От 23 до 27 април 2025 Център Кристо и Жан-Клод прие в резиденция модните дизайнери Мариела Гемишева и Николай Божилов, художничката Невена Екимова и кураторката Вите Зомер (Германия). Проектът, озаглавен Метаморфози на работното облекло, има за цел да преосмисли дизайна на работното облекло в съвременната и бъдеща професия, вдъхновен от индустриалното наследство на 6 европейски града – Кемниц, Лодз, Манчестър, Мюлуз, Тампере и Габрово.


Николай Божилов, Мариела Гемишева, Вите Зомер (куратор на проекта) и Невена Екимова в работно облекло, в Център Кристо и Жан-Клод. Фотограф Илина Пенева.


В рамките на пет интензивни дни участниците се потопиха в локалния контекст – от посещения на активни фабрики до разходки из града и срещи с индустриалната му памет. Резиденцията започна с обиколка на Център Кристо и Жан-Клод – сграда, която някога е приютявала Текстилния техникум на Габрово, българският „Манчестър”, днес нова сцена за творческа свобода и съвременно изкуство.



Първи ден от резиденцията „Метаморфози на работното облекло”, резидентите Мариела Гемишева, Невена Екимова и Николай Божилов изследват сградата на бившия Текстилен Техникум, настоящ Център Кристо и Жан-Клод, Габрово. Фотограф Илина Пенева.


Денят продължи с посещение на Интерактивния музей на индустрията, както и с разходка из града, в търсене на следите, оставени от някогашните текстилни гиганти, включително бившата фабрика „Карталов“, днес магазин за дрехи втора употреба, и функциониращата фабрика „Крушата“.



На 24 април резидентите посетиха една от последните активно работещи текстилни фабрики в региона – „Мак“. Срещата с нейния собственик, г-н Бижев, който лично ги разведе, бе важна и емоционална спирка в изследователската им карта. Благодарим му за щедростта и времето!



В последния ден от резиденцията артистите представиха своите първоначални идеи за съвременни дизайни, вдъхновени от духа на миналото. Впечатляващите концепции разкриха личния подход на всеки от участниците – от работно облекло за ангели и визии за бъдещето, които стъпват върху устойчиви и дълготрайни материи, до алгоритми за създаване на облекло за армия от артисти. Всички те черпиха вдъхновение от богатото текстилно наследство на Габрово и духа на пространствата, които изследваха.


Мариела Гемишева представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.


Николай Божилов представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.


Невена Екимова представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.


Проектът Metamorphosis of Workwear продължава! Следете сайта ни и социалните мрежи за новини около работния процес на артистите, предстоящата изложба през септември 2025 г. в Кемниц (Германия), както и финалното модно ревю, което ще се състои в Габрово през май 2026 година.


Метаморфози на работното облекло: Кемниц, Лодз, Габрово, Манчестър, Тампере и Мюлуз с общ проект, свързващ индустриалното наследство на Европа


„Метаморфози на работното облекло“ е международен проект, който обединява шест европейски града с богато индустриално наследство – Кемниц, Габрово, Лодз, Манчестър, Мюлуз и Тампере. Проектът е финансиран от програма „Творческа Европа“ и цели да изследва, преосмисли и представи индустриалното минало чрез изкуство, култура и общностен диалог.


Музей на индустрията в Кемниц, Германия, снимка от официалния им уебсайт
Централен музей на текстила в Лодз, Полша, снимка от официалния им уебсайт
Текстилен техникум, Габрово, понастоящем Център Кристо и Жан-Клод, снимка: Боряна Пандова

В периода от януари до юни 2025, посредством три резиденции в Кемниц, Лодз и Габрово, трима артисти от всеки град ще създадат дизайнерски модели, вдъхновени от местното индустриално наследство и култура. Чрез посещения на функциониращи или изоставени фабрики, разговори с работници, експерти и местни жители, те ще изследват развитието на текстилната промишленост в градовете, за да преплетат съществуващия наратив с изкуство.


Като партньор в проекта, Център Кристо и Жан-Клод има ключова роля в активното включване на местната общност, събирането и съхранението на историите на индустриалното наследство на региона, и вдъхновяването на нови артистични интерпретации. В колаборация с Интерактивен Музей на Индустрията Габрово, ще обърнем заслужено внимание на историята, развитието и устойчивостта на индустриалните процеси в Габрово.


Център Кристо и Жан-Клод, снимка: Боряна Пандова

Текстилният техникум, сградата, в която се помещава Центърът, е неизменна част от текстилното производство в града, като дългогодишен генератор на професионални кадри, които да захранват предприятията в Габрово с работна ръка. В рамките на проекта ще се проследи историята на училището през интервюта на замесени с дейността му личности – ученици, преподаватели, съседи и ентусиасти – за да бъде създаден архив, който да съхранява спомените и да послужи като основа за други бъдещи проекти, свързани с индустриалното минало на града. 


В резидентна програма в края на Април ще посрещнем трима артисти, които в рамките на седмица ще работят със събрания архив, ще го разширяват с нови срещи и обиколки из все още функциониращите текстилни фабрики и ще преплетат съществуващите нишки със своята творческа интерпретация, за да създадат съвременен дизайн на работно облекло. Предстои да обявим имената на участниците съвсем скоро, следете социалните ни мрежи за повече информация!

Анамнеза на авангарда: пърформанс-инсталации в Център Кристо и Жан-Клод


Инсталация на Ивелина Иванова и Емилиян Гацов – Елби от Октомври 2023, снимка Ивелин Пенчев

На 8 декември Център Кристо и Жан-Клод в Габрово беше домакин на нова глава от Анамнеза на авангарда – проект, пулсиращ като жива памет – фрагментарен и изкусно „съшит“ разказ, който преобръща хронологията и вдъхва живот в историята на бившият Текстилен техникум обратно. Концептуализиран от Стефан А. Щерев и представен за първи път при откриването на Центъра през октомври 2023, с участието на Ивелина Иванова и Емилиян Гацов – Елби, този път проектът акцентира върху творческите интерпретации на художниците Ина Валентинова и Мартиан Табаков.


Ина Валентинова, триптих „Светли кръпки“, снимка Ивелин Пенчев

Ина Валентинова преосмисли тактилното наследство на пространството чрез текстилния триптих „Светли кръпки“. Разположен върху прозорците на стълбището, текстилът взаимодейства със светлината, създавайки ярки отражения и сенки като материя на спомена – обект, който носи докосващата топлина и шумното ехо на становете, някога оживявали тази сграда.


Ина Валентинова, триптих „Светли кръпки“, снимка Ивелин Пенчев
Ина Валентинова, снимка Ивелин Пенчев

Мартиан Табаков представи аудио-визуалния пърформанс „По предписание“, който съчета звуци от музикални инструменти и намерени предмети от бившия Текстилен техникум. Създадените звукови пейзажи резонираха с механичния ритъм на индустриалния труд, вплитайки го в живо изпълнение на абстрактни дисонанси.



Началото беше отбелязано с думи от Маргарита Доровска, която постави проекта в контекста на мисията на Центъра, а Стефан А. Щерев подчерта значението на този диалог между минало и съвремие. Части от първата инсталация, реализирана през октомври 2023 с Ивелина Иванова и Емилиян Гацов – Елби, също оживяха за откриването. Денят беше празник на трансформацията – на пространства, традиции и художествено изразяване. Изследване на това как авангардът продължава да съществува, не като реликва на носталгията, а като динамична, жива сила.



//Анамнеза на авангарда се осъществи с подкрепата на Министерство на културата.

//Програмата на Център Кристо и Жан-Клод за 2023–2025 е подкрепена от Фондация „Америка за България“.

Пет проекта в публичното пространство, които можете да видите в района на Центъра Кристо и Жан-Клод


През последните години районът на Центъра се превърна в пресечна точка на културната иновация и изкуство, като стана домакин на няколко вдъхновяващи проекта в публичната среда. Сега пет изключителни произведения обогатяват градския пейзаж и ви канят на уникално изживяване.



1. Невена Екимова:


неСметни богатства е проект на художничката Невена Екимова, включващ скулптурни и видео инсталации. Този проект предлага на габровската публика един екологичен начин на мислене върху проблемите с боклука и рециклирането. Изложбата включва скулптура, направена от битови и производствени отпадъци, която се намира в двора на бившия Техникум по текстил, както и серия от видеа, посветени на екологичните стратегии в шест местни производства. Проектът неСметни богатства проследява съдбата на отпадъците и тяхната връзка с околната среда и обществото, подчертавайки важността на рециклирането и устойчивото управление на сметта.

Гледайте видеата от серията тук. 


Филмът е заснет от Камък Филмс

Фотограф: Росина Пенчева





3. Стоян Дечев


Стоян Дечев е мултидисциплинарен художник, работещ с различни изкуствени средства и материали. В творчеството си той обръща внимание на съчетаването на исторически и митологични теми с актуални въпроси като природа, феминизъм и други. Проектът Достъп, осъществен специално за Габрово, възстановява стълбата на сградата на Техникума по текстил и интегрира художествено връзката между историята и бъдещето на мястото.




3. Ханс Хамъндс:


Ханс Хамъндс е художник, който размишлява над важността на реките и тяхното влияние, като използва текстилната индустрия като вдъхновение за своите произведения. Той разглежда как производствената практика от миналото се отразява на околната среда и реките, като подчертава вредните последици, но също така и потенциалната красота, създавана от този процес. Произведението се намира над река Янтра, близо да моста на Музея на хумора и сатирата.





4. Пия Рогнес:


Пия Рогнес е скулптор и специализира в работа с текстилни материали и техники, което ѝ позволява да изобразява вътрешни конфликти и разрушително поведение. Тя съчетава сетивни и емоционални аспекти, изследвайки напрежението между положителни и отрицателни обекти. Нейната скулптура в двора на Център Кристо и Жан-Клод представлява символ на промяната и задава въпроси за болката и смисъла в нея.



5.Мартин Пенев:


Мартин Пенев е български художник, работещ с разнообразни художествени средства и теми. Той съчетава детска наивност и фантазия с обекти и инсталации, които подтикват зрителите към размисъл за идентичността, политиката, историята и хумора. Една от неговите инсталации, Древният мамут, на която предстои откриване в петък от 19:30 часа, иронизира фалшифицирането и идентичностните кризи в обществото. Творбите на Мартин са креативни, социално ангажирани и провокативни.



Скулптурните намеси на Дечев, Хамъндс, Рогнес и Пенев са част от поредицата инсталации в градска среда в рамките на осъществяваната от Музея на хумора и сатира – Резиденция за баланс в партньорство с Община ГАБРОВО/GABROVO Municipality по проект #ФестивалНОвКвартала, Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

The Trash to Treasure project is produced by the Museum of Humor and Satire with the financial support of the Municipality of Gabrovo and is part of initiatives dedicated to the European Commission’s European Green Leaf environmental award for 2021. The project is implemented with logistical support from the Regional Innovation Center Ambitious Gabrovо. The project is carried out in partnership with: Plastform Ltd., Terahim 97 Ltd., Vizo Ltd., Mak Ltd., LS Tubes Ltd., STS Pack Holding Ltd., Eco Project Ltd., Regional Non-Hazardous Waste Depot – Gabrovo, Cap Gabrovo Initiative.

Проектът неСМЕТНИ богатства се продуцира от Музея на хумора и сатирата с финансовата подкрепа на Община Габрово и е част от инициативи, посветени на екологичната награда на Европейската комисия “Европейски зелен лист” за 2021. Проектът се реализира с логистичната подкрепа на Регионален иновационен център “Амбициозно Габрово”. Проектът се осъществява с партньорството на: Пластформ ООД, Терахим 97 АД, Визо ООД, Мак АД, ЛС Тюбс АД, СТС Пак Холдинг ООД, Еко Проект ООД, Регионално депо за неопасни отпадъци – Габрово, инициатива Капачки за Габрово


РЕЗИДЕНЦИЯ ЗА БАЛАНС – Древният мамут, Мартин Пенев




Мартин Пенев (роден 1985 г.) живее и работи в София. През 2009 г. получава магистърска степен по теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2012 г. получава магистърска степен по дигитални изкуства от Националната художествена академия, София. От 2010 г. участва в групови и солови проекти в редица фестивали и събития в България и чужбина. Има интереси в областта на обекта, инсталацията, интерактивния дизайн, пърформанса.

Обектите, които Мартин Пенев създава, носят прямостта и загадъчността на детското, напомнят едновременно за беззащитността, но и за абсолютната свобода на фантазиите спрямо неизвестното и необяснимото. Хибридните форми загърбват рационалното и напред излиза емпатията. Асоциацията с играчката, с нещо първично във формата на обекта и „градежа“ на инсталацията, притегля възрастните зрители към “наивността“; деформациите и натрапчивото присъствие на обектите в пространството ги кара да навлязат в лабиринт от интерпретации.

Лъчезар Бояджиев 


Древният мамут, който предстои да се създаде



Инсталацията е ироничен поглед към фалшифицирането, подмяната, демагогията. Мамутът все пак е съществувал заедно с човешката раса и вероятно имаме вроден, несъзнат спомен за съвместния си живот, за онова, което се е случило. Един изчезнал вид бутафорно се пресъздава в пространство, напомнящо на природонаучен музей. Музейната институция служи за консервация, реставрация и излагане на исторически артефакти, но в този случай „историческото“ тепърва се създава. 

В социополитически план „създаване на древен мамут“ може да е мистификация на историята, идеологическо оформяне на миналото, апроприяция на достижения и успехи на отминали общества и култури. Все материя на популизма, пропагандата, политическата демагогия и крайния национализъм.

В личен план „създаване на древен мамут“ може да се използва за описване на кризи на идентичността. Индивидът създава спешни имитационни конструкции, за да даде определение на себе си в един агресивен свят или чрез проекция на вътрешните си страхове, създава външен враг, в борбата срещу който намира собствената си идентичност.

Инсталацията може да се мисли и като иронизиране на кича, бутафорията, заобикалящата ни естетика по принцип.


Мартин Пенев


Откриването е на 6 октомври, петък, от 19:30 в подлеза на автогарата.


Тези скулптурни намеси са част поредицата инсталации в градска среда в рамките на осъществяваната от Музея на хумора и сатира „Резиденция за баланс„, в партньорство с Община ГАБРОВО/GABROVO Municipality по проект #ФестивалНОвКвартала, Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“. 

РЕЗИДЕНЦИЯ ЗА БАЛАНС – ПИА РОГНЕС И ХАНС ХАМЪНДС СПОДЕЛЯТ ИЗКУСТВОТО СИ В ГАБРОВО


На 27 септември предстои откриването на творби на норвежките художници Пиа Рогнес и Ханс Хамъндс. Разположени на 5 минути пеша една от друга, двете творби представляват скулптурни интервенции в градски пространства, създадени специално за района около Център Кристо и Жан-Клод – Габрово, и моста до Музея на хумора и сатирата. Събитието започва в 18:00 часа пред входа на Центъра (сградата на бившия Техникум по текстил).

Какво да очаквате: вълнуващо съвременно изкуство, международна публика, панорамна разходка между двете творби и задължителните за един вернисаж освежителни напитки.

Пия Рогнес използва текстилни материали и техники, за да разгледа теми около вътрешните конфликти и разрушителното поведение. Нейните творби представляват сливането на сетивни, положително заредени предмети с отрицателно заредени, предизвикващи отвращение обекти. Тя изследва взаимодействието между тях и как то може да се отрази на човешките емоции.

Скулптурата, която Пия Рогнес създаде за Габрово, наподобява гигантска ларва – символ на промяната и болката от нея. Тя предизвиква въпроси за красотата и терапията в контекста на болката и промените. За повече информация посетете уебсайта на Пия Рогнес.


Снимка на Пиа Рогнес: Магнус Елвар Йонсон


Ханс Хамъндс размишлява за важността на реките и тяхното взаимодействие с човека. Този художник създава живи текстилни произведения, които представят реките през периода на текстилната индустрия в Габрово. Той подчертава връзката между текстилната индустрия и водните ресурси, използвани в производството на текстил в миналото.
Хамъндс ни напомня за важната роля, която реките играят в нашия свят като източник на вода, среда за живот и енергия. За повече информация посетете уебсайта на Ханс Хамъндс.


Снимка на Ханс Хамъндс: Сара Фьортофт


Тези скулптурни намеси, заедно с инсталацията „Access“ на Стоян Дечев, са част поредицата инсталации в градска среда в рамките на осъществяваната от Музея на хумора и сатира „Резиденция за баланс„, в партньорство с Община ГАБРОВО/GABROVO Municipality по проект #ФестивалНОвКвартала, Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“. 


Откриването на четвъртата и последна инсталация, дело на художника Мартин Пенев, предстои на 6 октомври.

Достъп



На 25 август бе открита скулптурната инсталация Достъп на Стоян Дечев в първия ден на фестивала Реките на града – Габрово 2023.


Достъп е творба на Стоян Дечев, създадена за фасадата на Център Кристо и Жан-Клод, Габрово, бивша сграда на Техникума по текстил в Габрово. 


Работата се състои от няколко части и е разположена на няколко места, започвайки от външната обслужваща стълба, останала от едната страна на сградата. С възстановяването на стълбата чрез артистична намеса се възстановява и общественият достъп до историята и бъдещето на въпросната сграда.


Работата взаимодейства с архитектурата и мащаба на зданието, деликатно превземайки силуета му и продължавайки стълбата по покрива на сградата, върху близка бетонна изоставена конструкция, както и в коритото на река Янтра.


Обръщанията на новите допълнения към стълбата за достъп на покрива са съзвучни на трансформацията или колапса на архитектурата и многобройните промени, намеси или осакатявания на формата и предназначението  с превръщането на тази технологична сграда в културна институция, както и за новите посоки на развитие на града като цяло.


Осветената скулптура се вижда в нощното небе, омекотявайки строгите вертикални линии на стълбата с хаотичен, развяващ се маниер, простиращ се от хоризонта до нивото на улицата и потъващ надолу в реката.


Достъп е първата от поредицата инсталации в градска среда в рамките на осъществяваната от Музея на хумора и сатира Резиденция за баланс, в партньорство с Община Габрово по проект ФестивалНО в Квартала, Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество.


В творчеството си Стоян Дечев работи върху продължителни проекти, мащабни скулптури и инсталации, рисунки, анимация и видео в контекста и спецификата на различните материали и конкретни локации.Поднася артефакти от историята и мита към настоящи теми като: време, природа, астрономия, феминизъм, езици, ресурси, активизъм или ролята на скулптора и неговото творчество в обществото.


www.stoyandechev.com