Радоил Серафимов: рисуването никога не е било избор, по-скоро продължение на същността.

За Радоил Серафимов рисуването никога не е било избор, колкото продължение на самия него. От ранно детство творчеството е естествено движение – тихо, постоянно, недвусмислено. Не помни драматичен завой към изкуството, нито внезапно осъзнаване, а присъствие, което винаги е било там, развиващо се паралелно със съществуването му.

След като завършва живопис във Великотърновския университет, Серафимов се връща в родния си град Габрово. Първите две години прекарва в неяснота и безтегловност – отсъствие на посока, на доход, на собствено пространство за работа. За да се издържа, започва да създава картини с комерсиална цел, като дори в това поле запазва вярност към образа, избягвайки клишето, декоративността и ефектността. „В картините трябва да има стойност, вътрешна логика, честност към естетиката.”

С помощта на семейството си успява да си осигури таванско помещение, което се превръща в първото му ателие. За няколко месеца създава около двадесет нови платна и започва да кандидатства по конкурси и отворени покани, „по онова време все още реален канал на възможности за младите художници.” Много от опитите му остават незабелязани, особено в централизираната софийска сцена.

Но през 2014 идва промяна. Макар да не е избран за наградата БАЗА, портфолиото му привлича вниманието на Мария Василева – тогава главен уредник в Софийска градска галерия, която през 2010 създава нова награда за живопис към фондация „Едмонд Демирджиан“. Серафимов получава приза за 2014, а с него идват покани, видимост, нови хоризонти. Това не е „пробив“ в обичайния смисъл – по-скоро бавно, устойчиво отваряне на възможности.

Следващите девет години Серафимов работи като художник-изпълнител в Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Габрово. Професия, която му осигурява стабилност, но и възможността да запази непрекъсната връзка със собственото си ателие. Всеки свободен момент – между спектакли и след работно време, е отдаден на платното.

С течение на времето живописта му се развива като форма, като цвят, като вътрешна температура, но остава закотвена в един определен начин на гледане: внимателен, наблюдателен, отворен към многозначността. Някои образи произлизат от директно наблюдение, други от спомени, мимолетни усещания, вътрешни зрителни импулси. Темите варират – фигури, пейзажи, архитектурни фрагменти, въображаеми пространства – но онова, което ги държи заедно, е стремежът да се докосне нещо отвъд видимото.

Рядко започва с ясно формулирано послание или концептуална рамка. Понякога картината се появява скоростно, завършена за ден, предизвикана от конкретна вътрешна искра. Друг път процесът е по-бавен: дни, изпълнени с гледане, съмнение, редакция. В последните години практиката му клони към този втори ритъм на колебание, на тишина, на повторно премисляне. Най-силно го привличат онези форми, които отказват еднозначност – изображения, носещи в себе си възможност за повече от едно разчитане. „Привличат ме местата в даден обект, където нещо друго се крие“, казва той. „Нещо многопластово, нещо не веднага разпознаваемо.“

Когато получава покана за ателие в Център Кристо и Жан-Клод, Серафимов реагира предпазливо. Привикнал е със старото си пространство, с неговата тишина и навици. Промяната изисква време. Месеци наред новото ателие съществува повече като потенциал, отколкото като реално място за работа. Но с времето това се променя. Пространството започва да го приема, а той него. Рисува там редовно, намира своя ритъм в новата архитектура. Днес описва студиото си в Центъра не като вдъхновение, а като условие – функционално, фокусирано, съсредоточено.

Сградата, бивше текстилно училище в процес на трансформация, носи свой тих заряд. Макар и да не използва директно обекти от пространството в своите картини, Серафимов усеща тяхното присъствие. За него те не са материали, които чакат да бъдат преработени, а свидетели на време, предмети, които носят история, без да настояват да бъдат разказани. Макар работата му да е дълбоко индивидуална, Серафимов усеща и стойността на общото обитаване. Артистите в Центъра работят в различни посоки, с различна енергия, различен мащаб. С течение на времето се появява естествена, лека форма на общност, не основана на колаборация, а на съжителство, на паралелни пътища под един покрив. Това не е колектив в класическия смисъл. Няма съвместни проекти, няма формална рамка. Но бавното натрупване на разговори, на присъствия, на близост, създава тиха енергия между ателиетата. Серафимов я намира за заземяваща, дори когато самият той остава навътре обърнат в работата си. 

Попитан за връзката между своята практика и имената на Кристо и Жан-Клод, той отговаря с уважение, но и яснота. Възхищава се на мащаба на техния труд, на отказа от компромис, на отдадеността им към едно дело, дори когато то е временно. Онова, което му е близко, е именно мимолетността – възможността едно произведение да бъде едновременно грандиозно и нетрайно.

Неговата работа обаче се разгръща в друга тоналност. Тя е тиха, постоянна, материална. Не се стреми да възпроизвежда тяхната естетика, нито да следва наследство. Но резонира с убеждението, че правенето има смисъл само по себе си, независимо от реакцията, независимо от пазара. В момент, в който живописта често е принудена да се обяснява, да бъде политическа, социално ангажирана, хибридна, Серафимов продължава да вярва в ценността на образа. Не е откъснат от света, но вярва, че сложността може да живее в рамката. В погледа. В напрежението между боята и повърхността.

Не всеки ден в ателието завършва с картина. Някои са изпълнени със слушане, с бележки, с прелистване на книги, с търпение. Други започват без посока, с линия, с жест – които бавно, от само себе си, се разгръщат. Няма единна тема или фиксирана концепция. Подходът му е интуитивен, изследователски, отворен. Ако има нишка, тя е в отдаденото внимание, в усилието да се гледа, да се изчаква, да се позволи на смисъла да се появи, без да бъде изискван. Що се отнася до бъдещето му в Центъра, той е в покой. Ако условията за работа се променят, ако ритъмът се ускори, ако тишината бъде прекъсната, може да си тръгне. Но засега е тук. И в този момент това е достатъчно.

„Кадър от Текстила“ – театрална разходка из паметта на едно училище

Освен артистична резиденция, проектът „Метаморфози на работното облекло” включва и работа с местната общност през събиране на устни истории от свързани с индустрията габровци, и превръщането им в произведение на изкуството. През последният месец екипът проведе редица интервюта, в които оживяват спомените на личности, тясно преплетени с историята на бившия Текстилен техникум – понастоящем Център Кристо и Жан-Клод.

В партньорство с драматурга и режисьор Мартина Новакова*, събраните разкази се превърнаха в сценарий за вербатим спектакъл от типа „пътуващ театър“, който се състоя на 2 и 3 май в Центъра. Влязохме в сградата, водени от автентичните гласове на бивши възпитаници на техникума, преподаватели, членове на габровската управа, съседи и екскурзоводи, въплътени от актрисите от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Надежда Петкова, Магдалена Славчева и Радостина Ангелова. 

Те бяха проводникът, който трансформира тези истории в емоционално преживяване, даващо възможност на местната общност да разпознае и преживее отново своето минало през съвременна интерпретация. Публиката беше въвлечена в опознаването на самата сграда – наследство от пика на текстилната индустрия в Габрово. Спомените на бивши ученици, учители, съседи и служители оживяха пред очите на габровци по разпознаваем и докосващ начин.

С това екипът си постави за цел да изгради колективен образ на това какво е било Текстилното училище някога и да провокира визии за бъдещето му в нова роля – Регионален център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод.

„Кадър от Текстила” е част от „Метаморфози на работното облекло”. Проектът се финансира от програма „Творческа Европа“ и свързва шест града с богато индустриално минало – Кемниц, Габрово, Лодз, Манчестър, Мюлуз и Тампере – около идеята за преосмисляне на работното облекло през призмата на труда днес, съвременния дизайн и локалната памет. Община Габрово е официален партньор по проекта, а Центърът го реализира на местно ниво. 

Мартина Новакова (София, 1993) е драматург, режисьор и преподавател, чиято работа преминава граници – географски и вътрешни. Завършила е театър в Нюйоркския университет (2023) със стипендия „Фулбрайт“ и „Тук-Там“, както и театрално изкуство в Университета „Карлос III“ в Мадрид с отличие. Сред преподавателите ѝ са имена като Анна Дивиър Смит, Андре Лепеки и Джо Салватор. Мартина е съосновател на Асоциация „Паноптикум“, с която създава проекти в България, Испания, Франция и Ню Йорк, обединяващи документален вербатим театър, сайт-специфик и аудиотеатър. 

Мартина Новакова (София, 1993) е драматург, режисьор и преподавател, чиято работа преминава граници – географски и вътрешни. Завършила е театър в Нюйоркския университет (2023) със стипендия „Фулбрайт“ и „Тук-Там“, както и театрално изкуство в Университета „Карлос III“ в Мадрид с отличие. Сред преподавателите ѝ са имена като Анна Дивиър Смит, Андре Лепеки и Джо Салватор. Мартина е съосновател на Асоциация „Паноптикум“, с която създава проекти в България, Испания, Франция и Ню Йорк, обединяващи документален вербатим театър, сайт-специфик и аудиотеатър. 

Съвременен дизайн, вдъхновен от индустриалното наследство на Габрово

От 23 до 27 април 2025 Център Кристо и Жан-Клод прие в резиденция модните дизайнери Мариела Гемишева и Николай Божилов, художничката Невена Екимова и кураторката Вите Зомер (Германия). Проектът, озаглавен Метаморфози на работното облекло, има за цел да преосмисли дизайна на работното облекло в съвременната и бъдеща професия, вдъхновен от индустриалното наследство на 6 европейски града – Кемниц, Лодз, Манчестър, Мюлуз, Тампере и Габрово.

Николай Божилов, Мариела Гемишева, Вите Зомер (куратор на проекта) и Невена Екимова в работно облекло, в Център Кристо и Жан-Клод. Фотограф Илина Пенева.

В рамките на пет интензивни дни участниците се потопиха в локалния контекст – от посещения на активни фабрики до разходки из града и срещи с индустриалната му памет. Резиденцията започна с обиколка на Център Кристо и Жан-Клод – сграда, която някога е приютявала Текстилния техникум на Габрово, българският „Манчестър”, днес нова сцена за творческа свобода и съвременно изкуство.

Първи ден от резиденцията „Метаморфози на работното облекло”, резидентите Мариела Гемишева, Невена Екимова и Николай Божилов изследват сградата на бившия Текстилен Техникум, настоящ Център Кристо и Жан-Клод, Габрово. Фотограф Илина Пенева.

Денят продължи с посещение на Интерактивния музей на индустрията, както и с разходка из града, в търсене на следите, оставени от някогашните текстилни гиганти, включително бившата фабрика „Карталов“, днес магазин за дрехи втора употреба, и функциониращата фабрика „Крушата“.

На 24 април резидентите посетиха една от последните активно работещи текстилни фабрики в региона – „Мак“. Срещата с нейния собственик, г-н Бижев, който лично ги разведе, бе важна и емоционална спирка в изследователската им карта. Благодарим му за щедростта и времето!

В последния ден от резиденцията артистите представиха своите първоначални идеи за съвременни дизайни, вдъхновени от духа на миналото. Впечатляващите концепции разкриха личния подход на всеки от участниците – от работно облекло за ангели и визии за бъдещето, които стъпват върху устойчиви и дълготрайни материи, до алгоритми за създаване на облекло за армия от артисти. Всички те черпиха вдъхновение от богатото текстилно наследство на Габрово и духа на пространствата, които изследваха.

Мариела Гемишева представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Николай Божилов представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Невена Екимова представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Проектът Metamorphosis of Workwear продължава! Следете сайта ни и социалните мрежи за новини около работния процес на артистите, предстоящата изложба през септември 2025 г. в Кемниц (Германия), както и финалното модно ревю, което ще се състои в Габрово през май 2026 година.

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории.

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории. Работейки в ателие в Център Кристо и Жан-Клод, тя ежедневно преразглежда своята позиция като автор, а границите между сценографията и текстилното изкуство като условни – в синтез от амбиция и земна скромност. Първоначално обучена като сценограф, Гергана изгражда своята практика около визуалното и емоционално въздействие на живото разказване. С бакалавърска степен по сценография и магистратура по дигитални изкуства, творчеството ѝ се простира от традиционния театър до видеодизайн, за постановки като „Арабска нощ” в Театрална работилница „Сфумато“ и „Под игото – 1894” в Драматичния театър в Габрово. Прекарвайки все повече време в ателието си, Гергана усеща привличане към нещо по-близко до дома – буквално и преносно: текстилното изкуство.

Запленена от техниката на тъфтинга, артистката описва работата с плат като „успокояваща“ – начин да се свърже отново с физическото измерение на занаята си и с историята, вплетена в стените на бившето текстилно училище. За нея този нов подход е като бунт срещу, но и продължение на сценографските ѝ корени. „Работата с текстил ми дава усещане за свързаност,“ казва тя. Резултатът е нещо интимно и осезаемо – съзнателно отклонение от монументалните визуализации на театралните ѝ проекти.

Влиянието на Кристо и Жан-Клод присъства в дух, макар и не във форма. Гергана се възхищава на тяхната смелост и начина, по който преобразяват публичното пространство с толкова дързост. „Това, което са постигнали, е изключително смело,“ споделя тя – мисъл, която държи близо до сърцето си, въпреки че нейното творчество остава по-интроспективно. И все пак, тежестта на съмнението присъства. „Все още се тревожа за начина, по който ще бъде възприета работата ми,“ признава тя, показвайки уязвимата страна, която всеки от нас носи в себе си, скришно или не. 

„Да бъдеш в Център Кристо и Жан-Клод е пътешествие на открития, което предлага както свобода, така и моменти за размисъл. Общността тук оживява на импулси, а усещането за споделена посока между артистите все още се развива. Има място за израстване.“ споделя Гергана, с нотка на оптимизъм, вместо критика. „Потенциалът за сътрудничество е неоспорим.” Въпреки предизвикателствата, тя вярва, че Центърът предоставя подкрепяща среда, където артистите могат да се предизвикват и да творят.

Работата на Гергана Лазарова-Рънкъл е искра на откритие, пресяване на пластове от плат и спомени, създаване на свят, който се усеща искрен и суров. Смесвайки опита си в театъра с новопридобитата страст към текстила, Гергана сътворява едновременно усещане за красиво и неспокойно – изкуство, което се основава не само на умение, но и на готовност да покаже какво стои отвъд повърхността. Художничка, която намира своя път, стъпка по стъпка, уязвима в свят, където честността често отстъпва място на спектакъла.

⚡️Вижте работата на Гергана на: https://www.behance.net/gingergery

За взаимосвързана артистична общност: Ивелина Иванова (БръмБър) с ателие в Център Кристо и Жан-Клод

Център Кристо и Жан-Клод се гради върху творческото наследство на артистичното дуо, като има за цел да създаде взаимосвързана артистична общност, която да обогатява и развива пространството – да го превърне в динамично, живо място за съвременно изкуство. В центъра към момента в безплатни ателиета се помещават 7 артисти, всеки от които е свързан през сърце или практика с ценностите и работната етика на Кристо и Жан-Клод, и споделя интерес към ресурсите на бившия Текстилен Техникум в Габрово.

Пътят на Ивелина Иванова в света на бродерията не е конвенционален, но е дълбоко вплетен в занаята на нейното семейство. Описвайки себе си като „занаятчийка“, тя съчетава традицията със съвременната естетика, като създава свой индивидуален подход към бродирането. Професионалната ѝ подготовка започва след като завършва Текстилния Техникум през 2001, но още от малка израства в семейство, отдадено на занаята, в следствие на което естествено се потапя в детайлите на този свят. Майка ѝ, професионално обучена, я въвежда в ръчната работа с шевна машина – инструмент, който възприема за „дясната си ръка” и до днес. „Сама съм се научила на много неща“, споделя Ива, но въпреки това творчество ѝ се развива професионално, винаги задълбочено в личното и изпълнено с история.

Трансформацията на семейния бизнес в самостоятелно начинание на Ива е път, осеян с предизвикателства. След внезапната загуба на баща си по време на студентските ѝ години, Ива и майка ѝ са изправени пред финансови и административни затруднения, които водят до закриването на фирмата. Но творческите импулси вече са вкоренени в нея и предполагат неизбежно израстване. След като отглежда двете си деца, Ива отново се обръща към бродерията, като през 2017 се регистрира като свободен дизайнер и започва да развива своето креативно начинание.

Към момента работата ѝ е израз на баланса между запазването на традиционните техники и съвременните изисквания на модата. Нуждата от себеизразяване отстъпва на желанието да се даде нов живот на употребени  материали, чрез които да се създават нови истории. „Всеки продукт, с който работя, независимо дали е плат, конец или деним, е възможност да придам нова стойност на нещо старо“, пояснява тя. Платформата й „БръмБър“ (вдъхновена от звука на шевната машина и шума в нейната собствена глава) е пространство, в което непотребни текстилни продукти се преобразуват в ръчно изработени аксесоари, персонализирани артикули, дрехи и чанти.

Пътят на Ива е напомняне за силата на изкуството да преосмисля миналото и да създава нещо вечно. Чрез работата си тя почита занаята, като същевременно обогатява съвременната практика. В ателието си в центъра тя не само експериментира творчески, но също така е част от общност, която подкрепя развитието на нейното изкуство. Ива гледа с надежда към бъдещето, като продължава да се развива своята и да твори с отговорност към устойчивостта и запазването на занаята в съвременния свят, който за съжаление е изтъкан от консуматорство.

Чрез бродерията, Ива преосмисля потенциала на забравените текстили, създавайки от тях красиви и значими обекти – така вдъхва нов живот на материали, които иначе биха били изхвърлени. Историята ѝ напомня, че изкуството не е просто акт на създаване, а преобразуване на вече съществуващото в нещо ново и изпълнено със смисъл.

Анамнеза на авангарда: пърформанс-инсталации в Център Кристо и Жан-Клод

На 8 декември Център Кристо и Жан-Клод в Габрово беше домакин на нова глава от Анамнеза на авангарда – проект, пулсиращ като жива памет – фрагментарен и изкусно „съшит“ разказ, който преобръща хронологията и вдъхва живот в историята на бившият Текстилен техникум обратно. Концептуализиран от Стефан А. Щерев и представен за първи път при откриването на Центъра през октомври 2023, с участието на Ивелина Иванова и Емилиян Гацов – Елби, този път проектът акцентира върху творческите интерпретации на художниците Ина Валентинова и Мартиан Табаков.

Ина Валентинова преосмисли тактилното наследство на пространството чрез текстилния триптих „Светли кръпки“. Разположен върху прозорците на стълбището, текстилът взаимодейства със светлината, създавайки ярки отражения и сенки като материя на спомена – обект, който носи докосващата топлина и шумното ехо на становете, някога оживявали тази сграда.

Мартиан Табаков представи аудио-визуалния пърформанс „По предписание“, който съчета звуци от музикални инструменти и намерени предмети от бившия Текстилен техникум. Създадените звукови пейзажи резонираха с механичния ритъм на индустриалния труд, вплитайки го в живо изпълнение на абстрактни дисонанси.

Началото беше отбелязано с думи от Маргарита Доровска, която постави проекта в контекста на мисията на Центъра, а Стефан А. Щерев подчерта значението на този диалог между минало и съвремие. Части от първата инсталация, реализирана през октомври 2023 с Ивелина Иванова и Емилиян Гацов – Елби, също оживяха за откриването. Денят беше празник на трансформацията – на пространства, традиции и художествено изразяване. Изследване на това как авангардът продължава да съществува, не като реликва на носталгията, а като динамична, жива сила.

//Анамнеза на авангарда се осъществи с подкрепата на Министерство на културата.

//Програмата на Център Кристо и Жан-Клод за 2023–2025 е подкрепена от Фондация „Америка за България“.

Пет проекта в публичното пространство, които можете да видите в района на Центъра Кристо и Жан-Клод

През последните години районът на Центъра се превърна в пресечна точка на културната иновация и изкуство, като стана домакин на няколко вдъхновяващи проекта в публичната среда. Сега пет изключителни произведения обогатяват градския пейзаж и ви канят на уникално изживяване.

1. Невена Екимова:

неСметни богатства е проект на художничката Невена Екимова, включващ скулптурни и видео инсталации. Този проект предлага на габровската публика един екологичен начин на мислене върху проблемите с боклука и рециклирането. Изложбата включва скулптура, направена от битови и производствени отпадъци, която се намира в двора на бившия Техникум по текстил, както и серия от видеа, посветени на екологичните стратегии в шест местни производства. Проектът неСметни богатства проследява съдбата на отпадъците и тяхната връзка с околната среда и обществото, подчертавайки важността на рециклирането и устойчивото управление на сметта.

Гледайте видеата от серията тук. 

Филмът е заснет от Камък Филмс

Фотограф: Росина Пенчева

3. Стоян Дечев

Стоян Дечев е мултидисциплинарен художник, работещ с различни изкуствени средства и материали. В творчеството си той обръща внимание на съчетаването на исторически и митологични теми с актуални въпроси като природа, феминизъм и други. Проектът Достъп, осъществен специално за Габрово, възстановява стълбата на сградата на Техникума по текстил и интегрира художествено връзката между историята и бъдещето на мястото.

3. Ханс Хамъндс:

Ханс Хамъндс е художник, който размишлява над важността на реките и тяхното влияние, като използва текстилната индустрия като вдъхновение за своите произведения. Той разглежда как производствената практика от миналото се отразява на околната среда и реките, като подчертава вредните последици, но също така и потенциалната красота, създавана от този процес. Произведението се намира над река Янтра, близо да моста на Музея на хумора и сатирата.

4. Пия Рогнес:

Пия Рогнес е скулптор и специализира в работа с текстилни материали и техники, което ѝ позволява да изобразява вътрешни конфликти и разрушително поведение. Тя съчетава сетивни и емоционални аспекти, изследвайки напрежението между положителни и отрицателни обекти. Нейната скулптура в двора на Център Кристо и Жан-Клод представлява символ на промяната и задава въпроси за болката и смисъла в нея.

5.Мартин Пенев:

Мартин Пенев е български художник, работещ с разнообразни художествени средства и теми. Той съчетава детска наивност и фантазия с обекти и инсталации, които подтикват зрителите към размисъл за идентичността, политиката, историята и хумора. Една от неговите инсталации, Древният мамут, на която предстои откриване в петък от 19:30 часа, иронизира фалшифицирането и идентичностните кризи в обществото. Творбите на Мартин са креативни, социално ангажирани и провокативни.



Скулптурните намеси на Дечев, Хамъндс, Рогнес и Пенев са част от поредицата инсталации в градска среда в рамките на осъществяваната от Музея на хумора и сатира – Резиденция за баланс в партньорство с Община ГАБРОВО/GABROVO Municipality по проект #ФестивалНОвКвартала, Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

The Trash to Treasure project is produced by the Museum of Humor and Satire with the financial support of the Municipality of Gabrovo and is part of initiatives dedicated to the European Commission’s European Green Leaf environmental award for 2021. The project is implemented with logistical support from the Regional Innovation Center Ambitious Gabrovо. The project is carried out in partnership with: Plastform Ltd., Terahim 97 Ltd., Vizo Ltd., Mak Ltd., LS Tubes Ltd., STS Pack Holding Ltd., Eco Project Ltd., Regional Non-Hazardous Waste Depot – Gabrovo, Cap Gabrovo Initiative.

Проектът неСМЕТНИ богатства се продуцира от Музея на хумора и сатирата с финансовата подкрепа на Община Габрово и е част от инициативи, посветени на екологичната награда на Европейската комисия “Европейски зелен лист” за 2021. Проектът се реализира с логистичната подкрепа на Регионален иновационен център “Амбициозно Габрово”. Проектът се осъществява с партньорството на: Пластформ ООД, Терахим 97 АД, Визо ООД, Мак АД, ЛС Тюбс АД, СТС Пак Холдинг ООД, Еко Проект ООД, Регионално депо за неопасни отпадъци – Габрово, инициатива Капачки за Габрово

ПЕРСОНАЛНА РЕАЛНОСT – изложба отпечатъци

В рамките на годишната си програма RADLAB покани шест автора, които изследваха темата на Персоналната реалност.
Сега Ви представяме шест фотографски серии, ръчно отпечатани в базата на студиото в гр. Габрово, с помощта на 23 алтернативни фотографски техники. Тези процеси често включват създаване на изображения, чрез светлочувствителни химикали и DIY инструменти. Фотографите измислят собствени медиуми и методи на работа, за да подчертаят важността на творческия процес. Художествената продукция е алхимичен експеримент, систематична хронология на изследването, съчетаваща дисциплини като химия, физика и психология със собствените мисли, нагласи и отношения на артистите като колектив.

Това е фотографията днес!

Участници:
Владислав Лепоев
Ванеса Лу
Ивелин Пенчев – Ивича
Лиляна Караджова
Никола Дюлгяров
УША

RADLAB Studio
Център Кристо и Жан-Клод, бившия Текстилен техникум – Габрово
Етаж I
15:00ч // 07.10.2023г

Изложбата ПЕРСОНАЛНА РЕАЛНОСТ се реализира по проект “Алтернативна фотографията в съвременното изкуство и образование” с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“

РЕЗИДЕНЦИЯ ЗА БАЛАНС – Древният мамут, Мартин Пенев

Мартин Пенев (роден 1985 г.) живее и работи в София. През 2009 г. получава магистърска степен по теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2012 г. получава магистърска степен по дигитални изкуства от Националната художествена академия, София. От 2010 г. участва в групови и солови проекти в редица фестивали и събития в България и чужбина. Има интереси в областта на обекта, инсталацията, интерактивния дизайн, пърформанса.

Обектите, които Мартин Пенев създава, носят прямостта и загадъчността на детското, напомнят едновременно за беззащитността, но и за абсолютната свобода на фантазиите спрямо неизвестното и необяснимото. Хибридните форми загърбват рационалното и напред излиза емпатията. Асоциацията с играчката, с нещо първично във формата на обекта и „градежа“ на инсталацията, притегля възрастните зрители към “наивността“; деформациите и натрапчивото присъствие на обектите в пространството ги кара да навлязат в лабиринт от интерпретации.

Лъчезар Бояджиев 

Древният мамут, който предстои да се създаде

Инсталацията е ироничен поглед към фалшифицирането, подмяната, демагогията. Мамутът все пак е съществувал заедно с човешката раса и вероятно имаме вроден, несъзнат спомен за съвместния си живот, за онова, което се е случило. Един изчезнал вид бутафорно се пресъздава в пространство, напомнящо на природонаучен музей. Музейната институция служи за консервация, реставрация и излагане на исторически артефакти, но в този случай „историческото“ тепърва се създава. 

В социополитически план „създаване на древен мамут“ може да е мистификация на историята, идеологическо оформяне на миналото, апроприяция на достижения и успехи на отминали общества и култури. Все материя на популизма, пропагандата, политическата демагогия и крайния национализъм.

В личен план „създаване на древен мамут“ може да се използва за описване на кризи на идентичността. Индивидът създава спешни имитационни конструкции, за да даде определение на себе си в един агресивен свят или чрез проекция на вътрешните си страхове, създава външен враг, в борбата срещу който намира собствената си идентичност.

Инсталацията може да се мисли и като иронизиране на кича, бутафорията, заобикалящата ни естетика по принцип.

Мартин Пенев

• Instagram

Откриването е на 6 октомври, петък, от 19:30 в подлеза на автогарата.

Тези скулптурни намеси са част поредицата инсталации в градска среда в рамките на осъществяваната от Музея на хумора и сатира „Резиденция за баланс„, в партньорство с Община ГАБРОВО/GABROVO Municipality по проект #ФестивалНОвКвартала, Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“. 

Невена Екимова е сред първите габровски артисти с ателие в Център Кристо и Жан-Клод.

Авторката представи две монументални инсталации в двора на Текстила, част от проект неСметни богатства, още преди той да се превърне в център за изкуство.

Определя се като творец, който обича да експериментира и да създава различни по мащаб обекти. Залавя се с проекти, покрай които винаги научава нещо ново, казва тя, а ние бихме казали, че всеки път си избира все по-трудни задачи на ръба на времето и ресурсите и всеки път изненадва околните, а вероятно и себе си. Говорим си с нея в старото ѝ ателие, няколко дни след откриването на три изложби с нейно участие в рамките на една седмица. 

Споделя, че от дете е заобиколена от жени, които се занимават с изработка на дрехи и не си спомня кога тя самата се е научила да шие. Обича да работи с текстил и казва, че ѝ идва отръки. Признава, че е страстен колекционер на китеници. Използва ги, за да създава тактилно и визуално усещане. Често работи с отпадъци. Нейно дело е огромното същество с неясна форма между амеба и мече, създадено от капачки, термоленти и четки за автомивка, което се е покатерило върху стълбата в двора на Центъра Кристо и Жан-Клод. Когато то се появи там през 2021, сградата още си беше бивш Техникум по текстил (с амбиции за повече). Автор е и на изложбата Град Градина в Музея на хумора и сатирата – умален модел на град, който децата могат да променят (точно както истинските градове, на които възрастните изглежда са забравили, че могат да въздействат и затова основно мърморят). Проектира и изпълнява и митичната, но несъществувала преди 2020 година Огледална зала в Музея на хумора. Митична, защото хиляди посетители бяха убедени, че са влизали в нея и много се ядосваха, че вече я няма и както обикновено в България едно хубаво нещо да има – ще го затрият. А нея (залата) преди Невена просто никога не я е имало. И все пак е чудесно, че тази загадка на колективната памет беше занулена с един скок в заешката дупка (и доста кураж).

Невена завършва средното си образование в Априловската гимназия и по-късно следва скандинавистика в София. Получава стипендия, която ѝ позволява да учи “свободни изкуства” в Швеция и Норвегия (звучи като специалност, създадена точно за нея), среща невероятни учители и става художничка. След завръщането си в Габрово години наред мечтае за място с големи помещения, което да побира безобразно амбициозните ѝ проекти и огромните количества материали, които е склонна да събира. Когато разбира, че бившата сграда на Текстила ще се превърне в център за изкуство, се оказва най-дейният артист в организирането на ателиета там и преобразяването на старите и прашни класни стаи и работилници. Спомня си как още като дете е гледала във вестници и списания произведения на Кристо с очи, пълни с възхита, и самата тя е опаковала предмети от ежедневието си и е наблюдавала с любопитство трансформацията на обекта.

Вижда Центъра Кристо и Жан-Клод като място, достъпно както за артисти, така и за ентусиасти на изкуството. Ателието, в което сега се настанява, най-накрая ще отговаря на размаха, с който работи. Представя си Центъра като пространство, пълно с живот, където да се случват различни културни и творчески дейности, в които всеки да може да вземе участие. Такова място е нужно не само на днешните артисти, а и на следващите поколения, които ще могат да получат възможност да разгърнат въображението и творческите си умения. Така описан, Центърът звучи точно като мястото за нея. 

Nevena Ekimova

• Връзка
• Instagram

Фотограф: Росина Пенчева

Вижте на живо изкуството на Невена в изложбите:

Новата колекция – Център КЖК, част от Нови тъкачи за Габрово, само на 30.09.2023.

Дом мечта – Ко-оп София, до 8.10.2023.

Съвременно изкуство в колекцията на Европейския парламент – номинирани творби – САМСИ, София, до 21.10.2023.

Чачки – пл. Позитано 1, София – офис на foryouandyourcustomers, до май 2024.