За взаимосвързана артистична общност: Ивелина Иванова (БръмБър) с ателие в Център Кристо и Жан-Клод
Център Кристо и Жан-Клод се гради върху творческото наследство на артистичното дуо, като има за цел да създаде взаимосвързана артистична общност, която да обогатява и развива пространството – да го превърне в динамично, живо място за съвременно изкуство. В центъра към момента в безплатни ателиета се помещават 7 артисти, всеки от които е свързан през сърце или практика с ценностите и работната етика на Кристо и Жан-Клод, и споделя интерес към ресурсите на бившия Текстилен Техникум в Габрово.
Пътят на Ивелина Иванова в света на бродерията не е конвенционален, но е дълбоко вплетен в занаята на нейното семейство. Описвайки себе си като „занаятчийка“, тя съчетава традицията със съвременната естетика, като създава свой индивидуален подход към бродирането. Професионалната ѝ подготовка започва след като завършва Текстилния Техникум през 2001, но още от малка израства в семейство, отдадено на занаята, в следствие на което естествено се потапя в детайлите на този свят. Майка ѝ, професионално обучена, я въвежда в ръчната работа с шевна машина – инструмент, който възприема за „дясната си ръка” и до днес. „Сама съм се научила на много неща“, споделя Ива, но въпреки това творчество ѝ се развива професионално, винаги задълбочено в личното и изпълнено с история.
Трансформацията на семейния бизнес в самостоятелно начинание на Ива е път, осеян с предизвикателства. След внезапната загуба на баща си по време на студентските ѝ години, Ива и майка ѝ са изправени пред финансови и административни затруднения, които водят до закриването на фирмата. Но творческите импулси вече са вкоренени в нея и предполагат неизбежно израстване. След като отглежда двете си деца, Ива отново се обръща към бродерията, като през 2017 се регистрира като свободен дизайнер и започва да развива своето креативно начинание.
Към момента работата ѝ е израз на баланса между запазването на традиционните техники и съвременните изисквания на модата. Нуждата от себеизразяване отстъпва на желанието да се даде нов живот на употребени материали, чрез които да се създават нови истории. „Всеки продукт, с който работя, независимо дали е плат, конец или деним, е възможност да придам нова стойност на нещо старо“, пояснява тя. Платформата й „БръмБър“ (вдъхновена от звука на шевната машина и шума в нейната собствена глава) е пространство, в което непотребни текстилни продукти се преобразуват в ръчно изработени аксесоари, персонализирани артикули, дрехи и чанти.
„Вярвам в кръговрата – да създаваме по-малко, но да правим по-смислени неща“, казва Ива, подчертавайки своя ангажимент към устойчивото творчество. Поела е лична отговорност да използва предимно вторични материали, дарени или рециклирани, които чрез комплексни бродерии намират своето ново значение. Процесът е отвъд техническото изпълнение – превърнат е в способ за запис на лични спомени, превръщайки старото в пренаписана история.
Като артист в Център Кристо и Жан-Клод, Ива намира вдъхновение в самата сграда на бившето училище по текстил. „Да се разхождам из тези коридори отново, където веднъж съм учила, не е просто носталгия, а напомняне за живота, който е изпълвал тези пространства“, споделя тя. Използва времето си в центъра, за да задълбочи практиката си, търсейки пресечната точка между традицията, паметта и устойчивостта.
Пътят на Ива е напомняне за силата на изкуството да преосмисля миналото и да създава нещо вечно. Чрез работата си тя почита занаята, като същевременно обогатява съвременната практика. В ателието си в центъра тя не само експериментира творчески, но също така е част от общност, която подкрепя развитието на нейното изкуство. Ива гледа с надежда към бъдещето, като продължава да се развива своята и да твори с отговорност към устойчивостта и запазването на занаята в съвременния свят, който за съжаление е изтъкан от консуматорство.
Чрез бродерията, Ива преосмисля потенциала на забравените текстили, създавайки от тях красиви и значими обекти – така вдъхва нов живот на материали, които иначе биха били изхвърлени. Историята ѝ напомня, че изкуството не е просто акт на създаване, а преобразуване на вече съществуващото в нещо ново и изпълнено със смисъл.
