Детски години: Център Кристо и Жан-Клод представя изложба в Българския културен институт в Париж

На 19 септември в галерията на Българския културен институт в Париж ще бъде открита изложбата „Детски години“ на Центъра за съвременно изкуство Кристо и Жан Клод – Габрово. Поводът е двоен – 90 години от рождението на Христо Явашев – Кристо и 30 години от емблематичния проект „Понт Ньоф“, който остава като един от най-силните жестове на артистичния тандем в Париж.

„Детски години“ разглежда детството като първата сцена на въображението – време, когато играта и свободата очертават контурите на бъдещото творческо мислене. Експозицията съчетава редки фотографии и документални свидетелства от ранните години на Кристо в България с произведения на ново поколение съвременни творци, които днес обитават Центъра в Габрово. Така изложбата в Париж изгражда мост между личната история на Кристо и колективната енергия на младите артисти, между паметта за началото и перспективата за бъдещето.

Седем от тях – Антон Иванов, Гергана Лазарова-Рънкъл, Ивелин Пенчев, Константин Златев, Невена Екимова, Павел Църов и Радоил Серафимов – ще покажат за първи път свои произведения във френската столица.

В изложбата отделено място има и за детството на Кристо: семейството, училищата и фабриките, игрите и първите му опити в изкуството. Именно тези спомени и преживявания по-късно ще кристализират в характерните елементи на неговото творчество – платове, въжета, варели.

Открит през 2023 г., Центърът Кристо и Жан Клод е разположен в сградата на бившата Текстилна гимназия в Габрово. Той функционира като артистична резиденция и пространство за съвременно изкуство, вдъхновено от наследството на Кристо и Жан Клод. Макар все още в процес на изграждане, Центърът вече привлича млади творци от различни страни и постепенно се утвърждава като място за експерименти, диалог и нови художествени хоризонти.

Изложбата „Детски години“ се реализира от Центъра Кристо и Жан Клод – Габрово и Българския културен институт в Париж, с подкрепата на Музея на хумора и сатирата, Община Габрово и Фондация „Америка за България“.

Радоил Серафимов: рисуването никога не е било избор, по-скоро продължение на същността.

За Радоил Серафимов рисуването никога не е било избор, колкото продължение на самия него. От ранно детство творчеството е естествено движение – тихо, постоянно, недвусмислено. Не помни драматичен завой към изкуството, нито внезапно осъзнаване, а присъствие, което винаги е било там, развиващо се паралелно със съществуването му.

След като завършва живопис във Великотърновския университет, Серафимов се връща в родния си град Габрово. Първите две години прекарва в неяснота и безтегловност – отсъствие на посока, на доход, на собствено пространство за работа. За да се издържа, започва да създава картини с комерсиална цел, като дори в това поле запазва вярност към образа, избягвайки клишето, декоративността и ефектността. „В картините трябва да има стойност, вътрешна логика, честност към естетиката.”

С помощта на семейството си успява да си осигури таванско помещение, което се превръща в първото му ателие. За няколко месеца създава около двадесет нови платна и започва да кандидатства по конкурси и отворени покани, „по онова време все още реален канал на възможности за младите художници.” Много от опитите му остават незабелязани, особено в централизираната софийска сцена.

Но през 2014 идва промяна. Макар да не е избран за наградата БАЗА, портфолиото му привлича вниманието на Мария Василева – тогава главен уредник в Софийска градска галерия, която през 2010 създава нова награда за живопис към фондация „Едмонд Демирджиан“. Серафимов получава приза за 2014, а с него идват покани, видимост, нови хоризонти. Това не е „пробив“ в обичайния смисъл – по-скоро бавно, устойчиво отваряне на възможности.

Следващите девет години Серафимов работи като художник-изпълнител в Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Габрово. Професия, която му осигурява стабилност, но и възможността да запази непрекъсната връзка със собственото си ателие. Всеки свободен момент – между спектакли и след работно време, е отдаден на платното.

С течение на времето живописта му се развива като форма, като цвят, като вътрешна температура, но остава закотвена в един определен начин на гледане: внимателен, наблюдателен, отворен към многозначността. Някои образи произлизат от директно наблюдение, други от спомени, мимолетни усещания, вътрешни зрителни импулси. Темите варират – фигури, пейзажи, архитектурни фрагменти, въображаеми пространства – но онова, което ги държи заедно, е стремежът да се докосне нещо отвъд видимото.

Рядко започва с ясно формулирано послание или концептуална рамка. Понякога картината се появява скоростно, завършена за ден, предизвикана от конкретна вътрешна искра. Друг път процесът е по-бавен: дни, изпълнени с гледане, съмнение, редакция. В последните години практиката му клони към този втори ритъм на колебание, на тишина, на повторно премисляне. Най-силно го привличат онези форми, които отказват еднозначност – изображения, носещи в себе си възможност за повече от едно разчитане. „Привличат ме местата в даден обект, където нещо друго се крие“, казва той. „Нещо многопластово, нещо не веднага разпознаваемо.“

Когато получава покана за ателие в Център Кристо и Жан-Клод, Серафимов реагира предпазливо. Привикнал е със старото си пространство, с неговата тишина и навици. Промяната изисква време. Месеци наред новото ателие съществува повече като потенциал, отколкото като реално място за работа. Но с времето това се променя. Пространството започва да го приема, а той него. Рисува там редовно, намира своя ритъм в новата архитектура. Днес описва студиото си в Центъра не като вдъхновение, а като условие – функционално, фокусирано, съсредоточено.

Сградата, бивше текстилно училище в процес на трансформация, носи свой тих заряд. Макар и да не използва директно обекти от пространството в своите картини, Серафимов усеща тяхното присъствие. За него те не са материали, които чакат да бъдат преработени, а свидетели на време, предмети, които носят история, без да настояват да бъдат разказани. Макар работата му да е дълбоко индивидуална, Серафимов усеща и стойността на общото обитаване. Артистите в Центъра работят в различни посоки, с различна енергия, различен мащаб. С течение на времето се появява естествена, лека форма на общност, не основана на колаборация, а на съжителство, на паралелни пътища под един покрив. Това не е колектив в класическия смисъл. Няма съвместни проекти, няма формална рамка. Но бавното натрупване на разговори, на присъствия, на близост, създава тиха енергия между ателиетата. Серафимов я намира за заземяваща, дори когато самият той остава навътре обърнат в работата си. 

Попитан за връзката между своята практика и имената на Кристо и Жан-Клод, той отговаря с уважение, но и яснота. Възхищава се на мащаба на техния труд, на отказа от компромис, на отдадеността им към едно дело, дори когато то е временно. Онова, което му е близко, е именно мимолетността – възможността едно произведение да бъде едновременно грандиозно и нетрайно.

Неговата работа обаче се разгръща в друга тоналност. Тя е тиха, постоянна, материална. Не се стреми да възпроизвежда тяхната естетика, нито да следва наследство. Но резонира с убеждението, че правенето има смисъл само по себе си, независимо от реакцията, независимо от пазара. В момент, в който живописта често е принудена да се обяснява, да бъде политическа, социално ангажирана, хибридна, Серафимов продължава да вярва в ценността на образа. Не е откъснат от света, но вярва, че сложността може да живее в рамката. В погледа. В напрежението между боята и повърхността.

Не всеки ден в ателието завършва с картина. Някои са изпълнени със слушане, с бележки, с прелистване на книги, с търпение. Други започват без посока, с линия, с жест – които бавно, от само себе си, се разгръщат. Няма единна тема или фиксирана концепция. Подходът му е интуитивен, изследователски, отворен. Ако има нишка, тя е в отдаденото внимание, в усилието да се гледа, да се изчаква, да се позволи на смисъла да се появи, без да бъде изискван. Що се отнася до бъдещето му в Центъра, той е в покой. Ако условията за работа се променят, ако ритъмът се ускори, ако тишината бъде прекъсната, може да си тръгне. Но засега е тук. И в този момент това е достатъчно.

„Кадър от Текстила“ – театрална разходка из паметта на едно училище

Освен артистична резиденция, проектът „Метаморфози на работното облекло” включва и работа с местната общност през събиране на устни истории от свързани с индустрията габровци, и превръщането им в произведение на изкуството. През последният месец екипът проведе редица интервюта, в които оживяват спомените на личности, тясно преплетени с историята на бившия Текстилен техникум – понастоящем Център Кристо и Жан-Клод.

В партньорство с драматурга и режисьор Мартина Новакова*, събраните разкази се превърнаха в сценарий за вербатим спектакъл от типа „пътуващ театър“, който се състоя на 2 и 3 май в Центъра. Влязохме в сградата, водени от автентичните гласове на бивши възпитаници на техникума, преподаватели, членове на габровската управа, съседи и екскурзоводи, въплътени от актрисите от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Надежда Петкова, Магдалена Славчева и Радостина Ангелова. 

Те бяха проводникът, който трансформира тези истории в емоционално преживяване, даващо възможност на местната общност да разпознае и преживее отново своето минало през съвременна интерпретация. Публиката беше въвлечена в опознаването на самата сграда – наследство от пика на текстилната индустрия в Габрово. Спомените на бивши ученици, учители, съседи и служители оживяха пред очите на габровци по разпознаваем и докосващ начин.

С това екипът си постави за цел да изгради колективен образ на това какво е било Текстилното училище някога и да провокира визии за бъдещето му в нова роля – Регионален център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод.

„Кадър от Текстила” е част от „Метаморфози на работното облекло”. Проектът се финансира от програма „Творческа Европа“ и свързва шест града с богато индустриално минало – Кемниц, Габрово, Лодз, Манчестър, Мюлуз и Тампере – около идеята за преосмисляне на работното облекло през призмата на труда днес, съвременния дизайн и локалната памет. Община Габрово е официален партньор по проекта, а Центърът го реализира на местно ниво. 

Мартина Новакова (София, 1993) е драматург, режисьор и преподавател, чиято работа преминава граници – географски и вътрешни. Завършила е театър в Нюйоркския университет (2023) със стипендия „Фулбрайт“ и „Тук-Там“, както и театрално изкуство в Университета „Карлос III“ в Мадрид с отличие. Сред преподавателите ѝ са имена като Анна Дивиър Смит, Андре Лепеки и Джо Салватор. Мартина е съосновател на Асоциация „Паноптикум“, с която създава проекти в България, Испания, Франция и Ню Йорк, обединяващи документален вербатим театър, сайт-специфик и аудиотеатър. 

Мартина Новакова (София, 1993) е драматург, режисьор и преподавател, чиято работа преминава граници – географски и вътрешни. Завършила е театър в Нюйоркския университет (2023) със стипендия „Фулбрайт“ и „Тук-Там“, както и театрално изкуство в Университета „Карлос III“ в Мадрид с отличие. Сред преподавателите ѝ са имена като Анна Дивиър Смит, Андре Лепеки и Джо Салватор. Мартина е съосновател на Асоциация „Паноптикум“, с която създава проекти в България, Испания, Франция и Ню Йорк, обединяващи документален вербатим театър, сайт-специфик и аудиотеатър. 

Съвременен дизайн, вдъхновен от индустриалното наследство на Габрово

От 23 до 27 април 2025 Център Кристо и Жан-Клод прие в резиденция модните дизайнери Мариела Гемишева и Николай Божилов, художничката Невена Екимова и кураторката Вите Зомер (Германия). Проектът, озаглавен Метаморфози на работното облекло, има за цел да преосмисли дизайна на работното облекло в съвременната и бъдеща професия, вдъхновен от индустриалното наследство на 6 европейски града – Кемниц, Лодз, Манчестър, Мюлуз, Тампере и Габрово.

Николай Божилов, Мариела Гемишева, Вите Зомер (куратор на проекта) и Невена Екимова в работно облекло, в Център Кристо и Жан-Клод. Фотограф Илина Пенева.

В рамките на пет интензивни дни участниците се потопиха в локалния контекст – от посещения на активни фабрики до разходки из града и срещи с индустриалната му памет. Резиденцията започна с обиколка на Център Кристо и Жан-Клод – сграда, която някога е приютявала Текстилния техникум на Габрово, българският „Манчестър”, днес нова сцена за творческа свобода и съвременно изкуство.

Първи ден от резиденцията „Метаморфози на работното облекло”, резидентите Мариела Гемишева, Невена Екимова и Николай Божилов изследват сградата на бившия Текстилен Техникум, настоящ Център Кристо и Жан-Клод, Габрово. Фотограф Илина Пенева.

Денят продължи с посещение на Интерактивния музей на индустрията, както и с разходка из града, в търсене на следите, оставени от някогашните текстилни гиганти, включително бившата фабрика „Карталов“, днес магазин за дрехи втора употреба, и функциониращата фабрика „Крушата“.

На 24 април резидентите посетиха една от последните активно работещи текстилни фабрики в региона – „Мак“. Срещата с нейния собственик, г-н Бижев, който лично ги разведе, бе важна и емоционална спирка в изследователската им карта. Благодарим му за щедростта и времето!

В последния ден от резиденцията артистите представиха своите първоначални идеи за съвременни дизайни, вдъхновени от духа на миналото. Впечатляващите концепции разкриха личния подход на всеки от участниците – от работно облекло за ангели и визии за бъдещето, които стъпват върху устойчиви и дълготрайни материи, до алгоритми за създаване на облекло за армия от артисти. Всички те черпиха вдъхновение от богатото текстилно наследство на Габрово и духа на пространствата, които изследваха.

Мариела Гемишева представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Николай Божилов представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Невена Екимова представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Проектът Metamorphosis of Workwear продължава! Следете сайта ни и социалните мрежи за новини около работния процес на артистите, предстоящата изложба през септември 2025 г. в Кемниц (Германия), както и финалното модно ревю, което ще се състои в Габрово през май 2026 година.

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории.

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории. Работейки в ателие в Център Кристо и Жан-Клод, тя ежедневно преразглежда своята позиция като автор, а границите между сценографията и текстилното изкуство като условни – в синтез от амбиция и земна скромност. Първоначално обучена като сценограф, Гергана изгражда своята практика около визуалното и емоционално въздействие на живото разказване. С бакалавърска степен по сценография и магистратура по дигитални изкуства, творчеството ѝ се простира от традиционния театър до видеодизайн, за постановки като „Арабска нощ” в Театрална работилница „Сфумато“ и „Под игото – 1894” в Драматичния театър в Габрово. Прекарвайки все повече време в ателието си, Гергана усеща привличане към нещо по-близко до дома – буквално и преносно: текстилното изкуство.

Запленена от техниката на тъфтинга, артистката описва работата с плат като „успокояваща“ – начин да се свърже отново с физическото измерение на занаята си и с историята, вплетена в стените на бившето текстилно училище. За нея този нов подход е като бунт срещу, но и продължение на сценографските ѝ корени. „Работата с текстил ми дава усещане за свързаност,“ казва тя. Резултатът е нещо интимно и осезаемо – съзнателно отклонение от монументалните визуализации на театралните ѝ проекти.

Влиянието на Кристо и Жан-Клод присъства в дух, макар и не във форма. Гергана се възхищава на тяхната смелост и начина, по който преобразяват публичното пространство с толкова дързост. „Това, което са постигнали, е изключително смело,“ споделя тя – мисъл, която държи близо до сърцето си, въпреки че нейното творчество остава по-интроспективно. И все пак, тежестта на съмнението присъства. „Все още се тревожа за начина, по който ще бъде възприета работата ми,“ признава тя, показвайки уязвимата страна, която всеки от нас носи в себе си, скришно или не. 

„Да бъдеш в Център Кристо и Жан-Клод е пътешествие на открития, което предлага както свобода, така и моменти за размисъл. Общността тук оживява на импулси, а усещането за споделена посока между артистите все още се развива. Има място за израстване.“ споделя Гергана, с нотка на оптимизъм, вместо критика. „Потенциалът за сътрудничество е неоспорим.” Въпреки предизвикателствата, тя вярва, че Центърът предоставя подкрепяща среда, където артистите могат да се предизвикват и да творят.

Работата на Гергана Лазарова-Рънкъл е искра на откритие, пресяване на пластове от плат и спомени, създаване на свят, който се усеща искрен и суров. Смесвайки опита си в театъра с новопридобитата страст към текстила, Гергана сътворява едновременно усещане за красиво и неспокойно – изкуство, което се основава не само на умение, но и на готовност да покаже какво стои отвъд повърхността. Художничка, която намира своя път, стъпка по стъпка, уязвима в свят, където честността често отстъпва място на спектакъла.

⚡️Вижте работата на Гергана на: https://www.behance.net/gingergery

Метаморфози на работното облекло: Кемниц, Лодз, Габрово, Манчестър, Тампере и Мюлуз с общ проект, свързващ индустриалното наследство на Европа

„Метаморфози на работното облекло“ е международен проект, който обединява шест европейски града с богато индустриално наследство – Кемниц, Габрово, Лодз, Манчестър, Мюлуз и Тампере. Проектът е финансиран от програма „Творческа Европа“ и цели да изследва, преосмисли и представи индустриалното минало чрез изкуство, култура и общностен диалог.

В периода от януари до юни 2025, посредством три резиденции в Кемниц, Лодз и Габрово, трима артисти от всеки град ще създадат дизайнерски модели, вдъхновени от местното индустриално наследство и култура. Чрез посещения на функциониращи или изоставени фабрики, разговори с работници, експерти и местни жители, те ще изследват развитието на текстилната промишленост в градовете, за да преплетат съществуващия наратив с изкуство.

Като партньор в проекта, Център Кристо и Жан-Клод има ключова роля в активното включване на местната общност, събирането и съхранението на историите на индустриалното наследство на региона, и вдъхновяването на нови артистични интерпретации. В колаборация с Интерактивен Музей на Индустрията Габрово, ще обърнем заслужено внимание на историята, развитието и устойчивостта на индустриалните процеси в Габрово.

Текстилният техникум, сградата, в която се помещава Центърът, е неизменна част от текстилното производство в града, като дългогодишен генератор на професионални кадри, които да захранват предприятията в Габрово с работна ръка. В рамките на проекта ще се проследи историята на училището през интервюта на замесени с дейността му личности – ученици, преподаватели, съседи и ентусиасти – за да бъде създаден архив, който да съхранява спомените и да послужи като основа за други бъдещи проекти, свързани с индустриалното минало на града. 

В резидентна програма в края на Април ще посрещнем трима артисти, които в рамките на седмица ще работят със събрания архив, ще го разширяват с нови срещи и обиколки из все още функциониращите текстилни фабрики и ще преплетат съществуващите нишки със своята творческа интерпретация, за да създадат съвременен дизайн на работно облекло. Предстои да обявим имената на участниците съвсем скоро, следете социалните ни мрежи за повече информация!