Изложба „Сгради по хоризонтала: Български следи в модерното архитектурно наследство на Абу Даби“

Център Кристо и Жан-Клод, Габрово има удоволствието да ви покани на 26 септември на изложба, която проследява една малко позната, но значима история – как български архитекти и инженери участват в изграждането на модерния облик на столицата на Обединените арабски емирства. 

„Сгради по хоризонтала: Български следи в модерното архитектурно наследство на Абу Даби“ събира архивни материали, фотографии, аудиовизуални инсталации и авторски филми, за да покаже как европейските модернистични идеи се срещат с арабската културна идентичност и специфичния климат на региона.

Разположена в Център Кристо и Жан-Клод, изложбата влиза в естествен диалог с работата на артистичното дуо, което безстрашно превърна света в свое платно. Пространството на бившия Текстилен техникум, днес живо като дом на експеримент и творческа енергия, подсилва усещането за крехкия баланс между наследство и съвременност, между локално и глобално.

„Сгради по хоризонтала“ е не само пътуване към архитектурната памет на Абу Даби, но и покана да осмислим нашите собствени градове – техните пластове, уязвимости и бъдещи посоки. Чрез дискусионни панели, работилници и срещи с архитекти и наследници на този разказ, изложбата превръща паметта в поле за активно съвместно въображение.

🌃ПРОГРАМА:

🗣️Дискусионни панели (ет. 3, преди откриването)

17:00–17:50 | Панел 1: Опазване на модерното архитектурно наследство

18:00–18:50 | Панел 2: Съвременни модели за експониране на модерното архитектурно наследство

🥂 Официално откриване: 19:00 ч.

ПАНОПТИКУМ или паметта на предметите: спектакъл на режисьорката Мартина Новакова

⚡️В партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов”

🎫 : на касата на ДТ „Рачо Стоянов” или онлайн: https://entase.to/uPz

На 23.09 от 18:00 в Център Кристо и Жан-Клод се отправяме на театрално пътешествие из къщата на Л. и историите на необичайните предмети, които съхраняват спомените ѝ, с авторския спектакъл на Мартина Новакова ПАНОПТИКУМ*.

Зад всеки ъгъл в тази къща-музей дебне нещо неочаквано: противоречиви гласове от миналото; поглед на нарисувано всевиждащо окo; глух телефон, купен от битпазара в Мадрид; полузабравена мелодия; служителите на фирма за изпразване на къщи.

Паметта се превръща в опасна територия, в която съдбата на предметите зависи от вниманието на зрителя. Той сам трябва да избере мястото си в пространството и историята, която да последва. Преживяването съчетава различни дисциплини: вербатим театър, авторска музика, изпълнена на живо, и инсталационно изкуство. Основно вдъхновение за спектакъла е творчеството на Кристо и Жан-Клод.

Паноптикум e история за страха от загубата на паметта, за материалния свят, предметите, с които избираме да се заобиколим, стойността, която им придаваме, и влиянието им върху отношенията помежду ни.

*паноптикум (м.р., само ед.ч.) — музей, в който са събрани редки и ценни предмети или восъчни фигури.

❕Продължителността на спектакъла е 80 минути, в които зрителите свободно се движат в пространството. Моля, уведомете ни преди началото на представлението, ако имате нужда от седящо място.

„Паноптикум” е авторски спектакъл на Мартина Новакова, който се адаптира към различни пространства (къщи, музеи, подземия) и постоянно се променя. Създаден е в рамките на магистърската програма по Театрално изкуство в Мадридския университет „Карлос III” с директор Хуан Майорга. Премиерата е през юни 2018 г. в Аудиторио де Леганес, Мадрид, Испания. През 2020 г., „Паноптикум” е селектиран от EURODRAM Bulgaria и е представен в рамките на фестивал „ПроТекст 10” в Гьоте-Институт, София. Премиерата за България се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”, програма „Дебюти” 2021 г., през февруари 2024 г. в РЦЗСИ Топлоцентрала.

Събитието се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”, програма „Разпространение” 2024 г. и партньорството на Център Кристо и Жан-Клод – Габрово и Драматичен театър ,,Рачо Стоянов” – Габрово.

Текст и режисура: Мартина Новакова
Ас.-режисьор: Даяна Атанасова
Участват: Дайяна Димитрова, Василия Дребова, Ивайло Драганов, Димитър Горчаков и Мартина Новакова
Музика: Димитър Горчаков
Графичен и уеб дизайн: Кремена Митева
Снимки и видео: Димитър Горчаков, Илиян Ружин
Продукция: Фондация „Паноптикум”
Уебсайт: https://panoptikum.wixsite.com/panoptikum

RadLab Studio и най-големият фестивал за аналогова и експериментална фотография в България

За втора поредна година RadLab Studio организира събитие, посветено на аналоговата и експерименталната фотография. De Vita Solitaria / На самотния живот е независим фестивал, който трудно може да бъде описан само с тази дума – тридневна среща на артисти, любители, колекционери и изследователи на фотографски процеси, свързани или търсещи връзка с аналоговата фотография.

Темата на изданието през 2025 г. е „Самотата“ – не като отчуждение, а като пространство за наблюдение, вътрешен диалог и съзнателен избор за среща със себе си. Фестивалът разглежда самотата като потенциал за творческо съзидание и отправя поглед към времето преди социалните мрежи, когато всяко изображение бе откритие – плод на усилие, търпение и тишина.

Програмата на De Vita Solitaria включва шест работилници, три изложби, четири дискусии, намеси в градска среда и провокации към собствените ни разбирания за фотографията. Събитията лавират между тъмната стаичка и улицата, между интимното и шумното. Атмосферата е участническа и насърчава диалога, като съчетава индивидуалното преживяване и личния опит с колективната енергия и споделеността.

Събитията ще се проведат на две локации в Габрово:

• RadLab Studio (ул. „Шипка“ 9Ж)
• RadLab Residency @ Център Кристо и Жан Клод (ул. „Брянска“ 72 – бившият Текстилен техникум)

Участието е без такса. Не е нужно да притежавате Mamiya RB67 или да сте чели „Camera Lucida“ на френски – необходимо е единствено да заявите предварително участие, за да може да бъде осигурена логистиката и консумативите.

De Vita Solitaria – RadLab Community Gathering 2025 ще се проведе от 20 до 22 септември 2025 г. в Габрово. Пълната информация за събитието и програмата е достъпна тук.

За RadLab Studio

RadLab Studio е пространство за аналогова и алтернативна фотография, където съмишленици могат да учат, експериментират и да се вдъхновяват взаимно. Екипът вярва, че аналоговата фотография и благородните фотографски процеси трябва да бъдат достъпни за всички. Мисията на студиото е да насърчава приобщаването чрез отворен достъп, провеждане на изследвания, съхранение и споделяне на знания и практически опит.

RadLab вярва, че най-ценните процеси се случват заедно – и кани всеки, който споделя това убеждение, да стане част от тяхната общност.

Радоил Серафимов: рисуването никога не е било избор, по-скоро продължение на същността.

За Радоил Серафимов рисуването никога не е било избор, колкото продължение на самия него. От ранно детство творчеството е естествено движение – тихо, постоянно, недвусмислено. Не помни драматичен завой към изкуството, нито внезапно осъзнаване, а присъствие, което винаги е било там, развиващо се паралелно със съществуването му.

След като завършва живопис във Великотърновския университет, Серафимов се връща в родния си град Габрово. Първите две години прекарва в неяснота и безтегловност – отсъствие на посока, на доход, на собствено пространство за работа. За да се издържа, започва да създава картини с комерсиална цел, като дори в това поле запазва вярност към образа, избягвайки клишето, декоративността и ефектността. „В картините трябва да има стойност, вътрешна логика, честност към естетиката.”

С помощта на семейството си успява да си осигури таванско помещение, което се превръща в първото му ателие. За няколко месеца създава около двадесет нови платна и започва да кандидатства по конкурси и отворени покани, „по онова време все още реален канал на възможности за младите художници.” Много от опитите му остават незабелязани, особено в централизираната софийска сцена.

Но през 2014 идва промяна. Макар да не е избран за наградата БАЗА, портфолиото му привлича вниманието на Мария Василева – тогава главен уредник в Софийска градска галерия, която през 2010 създава нова награда за живопис към фондация „Едмонд Демирджиан“. Серафимов получава приза за 2014, а с него идват покани, видимост, нови хоризонти. Това не е „пробив“ в обичайния смисъл – по-скоро бавно, устойчиво отваряне на възможности.

Следващите девет години Серафимов работи като художник-изпълнител в Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Габрово. Професия, която му осигурява стабилност, но и възможността да запази непрекъсната връзка със собственото си ателие. Всеки свободен момент – между спектакли и след работно време, е отдаден на платното.

С течение на времето живописта му се развива като форма, като цвят, като вътрешна температура, но остава закотвена в един определен начин на гледане: внимателен, наблюдателен, отворен към многозначността. Някои образи произлизат от директно наблюдение, други от спомени, мимолетни усещания, вътрешни зрителни импулси. Темите варират – фигури, пейзажи, архитектурни фрагменти, въображаеми пространства – но онова, което ги държи заедно, е стремежът да се докосне нещо отвъд видимото.

Рядко започва с ясно формулирано послание или концептуална рамка. Понякога картината се появява скоростно, завършена за ден, предизвикана от конкретна вътрешна искра. Друг път процесът е по-бавен: дни, изпълнени с гледане, съмнение, редакция. В последните години практиката му клони към този втори ритъм на колебание, на тишина, на повторно премисляне. Най-силно го привличат онези форми, които отказват еднозначност – изображения, носещи в себе си възможност за повече от едно разчитане. „Привличат ме местата в даден обект, където нещо друго се крие“, казва той. „Нещо многопластово, нещо не веднага разпознаваемо.“

Когато получава покана за ателие в Център Кристо и Жан-Клод, Серафимов реагира предпазливо. Привикнал е със старото си пространство, с неговата тишина и навици. Промяната изисква време. Месеци наред новото ателие съществува повече като потенциал, отколкото като реално място за работа. Но с времето това се променя. Пространството започва да го приема, а той него. Рисува там редовно, намира своя ритъм в новата архитектура. Днес описва студиото си в Центъра не като вдъхновение, а като условие – функционално, фокусирано, съсредоточено.

Сградата, бивше текстилно училище в процес на трансформация, носи свой тих заряд. Макар и да не използва директно обекти от пространството в своите картини, Серафимов усеща тяхното присъствие. За него те не са материали, които чакат да бъдат преработени, а свидетели на време, предмети, които носят история, без да настояват да бъдат разказани. Макар работата му да е дълбоко индивидуална, Серафимов усеща и стойността на общото обитаване. Артистите в Центъра работят в различни посоки, с различна енергия, различен мащаб. С течение на времето се появява естествена, лека форма на общност, не основана на колаборация, а на съжителство, на паралелни пътища под един покрив. Това не е колектив в класическия смисъл. Няма съвместни проекти, няма формална рамка. Но бавното натрупване на разговори, на присъствия, на близост, създава тиха енергия между ателиетата. Серафимов я намира за заземяваща, дори когато самият той остава навътре обърнат в работата си. 

Попитан за връзката между своята практика и имената на Кристо и Жан-Клод, той отговаря с уважение, но и яснота. Възхищава се на мащаба на техния труд, на отказа от компромис, на отдадеността им към едно дело, дори когато то е временно. Онова, което му е близко, е именно мимолетността – възможността едно произведение да бъде едновременно грандиозно и нетрайно.

Неговата работа обаче се разгръща в друга тоналност. Тя е тиха, постоянна, материална. Не се стреми да възпроизвежда тяхната естетика, нито да следва наследство. Но резонира с убеждението, че правенето има смисъл само по себе си, независимо от реакцията, независимо от пазара. В момент, в който живописта често е принудена да се обяснява, да бъде политическа, социално ангажирана, хибридна, Серафимов продължава да вярва в ценността на образа. Не е откъснат от света, но вярва, че сложността може да живее в рамката. В погледа. В напрежението между боята и повърхността.

Не всеки ден в ателието завършва с картина. Някои са изпълнени със слушане, с бележки, с прелистване на книги, с търпение. Други започват без посока, с линия, с жест – които бавно, от само себе си, се разгръщат. Няма единна тема или фиксирана концепция. Подходът му е интуитивен, изследователски, отворен. Ако има нишка, тя е в отдаденото внимание, в усилието да се гледа, да се изчаква, да се позволи на смисъла да се появи, без да бъде изискван. Що се отнася до бъдещето му в Центъра, той е в покой. Ако условията за работа се променят, ако ритъмът се ускори, ако тишината бъде прекъсната, може да си тръгне. Но засега е тук. И в този момент това е достатъчно.

Съвременен дизайн, вдъхновен от индустриалното наследство на Габрово

От 23 до 27 април 2025 Център Кристо и Жан-Клод прие в резиденция модните дизайнери Мариела Гемишева и Николай Божилов, художничката Невена Екимова и кураторката Вите Зомер (Германия). Проектът, озаглавен Метаморфози на работното облекло, има за цел да преосмисли дизайна на работното облекло в съвременната и бъдеща професия, вдъхновен от индустриалното наследство на 6 европейски града – Кемниц, Лодз, Манчестър, Мюлуз, Тампере и Габрово.

Николай Божилов, Мариела Гемишева, Вите Зомер (куратор на проекта) и Невена Екимова в работно облекло, в Център Кристо и Жан-Клод. Фотограф Илина Пенева.

В рамките на пет интензивни дни участниците се потопиха в локалния контекст – от посещения на активни фабрики до разходки из града и срещи с индустриалната му памет. Резиденцията започна с обиколка на Център Кристо и Жан-Клод – сграда, която някога е приютявала Текстилния техникум на Габрово, българският „Манчестър”, днес нова сцена за творческа свобода и съвременно изкуство.

Първи ден от резиденцията „Метаморфози на работното облекло”, резидентите Мариела Гемишева, Невена Екимова и Николай Божилов изследват сградата на бившия Текстилен Техникум, настоящ Център Кристо и Жан-Клод, Габрово. Фотограф Илина Пенева.

Денят продължи с посещение на Интерактивния музей на индустрията, както и с разходка из града, в търсене на следите, оставени от някогашните текстилни гиганти, включително бившата фабрика „Карталов“, днес магазин за дрехи втора употреба, и функциониращата фабрика „Крушата“.

На 24 април резидентите посетиха една от последните активно работещи текстилни фабрики в региона – „Мак“. Срещата с нейния собственик, г-н Бижев, който лично ги разведе, бе важна и емоционална спирка в изследователската им карта. Благодарим му за щедростта и времето!

В последния ден от резиденцията артистите представиха своите първоначални идеи за съвременни дизайни, вдъхновени от духа на миналото. Впечатляващите концепции разкриха личния подход на всеки от участниците – от работно облекло за ангели и визии за бъдещето, които стъпват върху устойчиви и дълготрайни материи, до алгоритми за създаване на облекло за армия от артисти. Всички те черпиха вдъхновение от богатото текстилно наследство на Габрово и духа на пространствата, които изследваха.

Мариела Гемишева представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Николай Божилов представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Невена Екимова представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Проектът Metamorphosis of Workwear продължава! Следете сайта ни и социалните мрежи за новини около работния процес на артистите, предстоящата изложба през септември 2025 г. в Кемниц (Германия), както и финалното модно ревю, което ще се състои в Габрово през май 2026 година.

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории.

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории. Работейки в ателие в Център Кристо и Жан-Клод, тя ежедневно преразглежда своята позиция като автор, а границите между сценографията и текстилното изкуство като условни – в синтез от амбиция и земна скромност. Първоначално обучена като сценограф, Гергана изгражда своята практика около визуалното и емоционално въздействие на живото разказване. С бакалавърска степен по сценография и магистратура по дигитални изкуства, творчеството ѝ се простира от традиционния театър до видеодизайн, за постановки като „Арабска нощ” в Театрална работилница „Сфумато“ и „Под игото – 1894” в Драматичния театър в Габрово. Прекарвайки все повече време в ателието си, Гергана усеща привличане към нещо по-близко до дома – буквално и преносно: текстилното изкуство.

Запленена от техниката на тъфтинга, артистката описва работата с плат като „успокояваща“ – начин да се свърже отново с физическото измерение на занаята си и с историята, вплетена в стените на бившето текстилно училище. За нея този нов подход е като бунт срещу, но и продължение на сценографските ѝ корени. „Работата с текстил ми дава усещане за свързаност,“ казва тя. Резултатът е нещо интимно и осезаемо – съзнателно отклонение от монументалните визуализации на театралните ѝ проекти.

Влиянието на Кристо и Жан-Клод присъства в дух, макар и не във форма. Гергана се възхищава на тяхната смелост и начина, по който преобразяват публичното пространство с толкова дързост. „Това, което са постигнали, е изключително смело,“ споделя тя – мисъл, която държи близо до сърцето си, въпреки че нейното творчество остава по-интроспективно. И все пак, тежестта на съмнението присъства. „Все още се тревожа за начина, по който ще бъде възприета работата ми,“ признава тя, показвайки уязвимата страна, която всеки от нас носи в себе си, скришно или не. 

„Да бъдеш в Център Кристо и Жан-Клод е пътешествие на открития, което предлага както свобода, така и моменти за размисъл. Общността тук оживява на импулси, а усещането за споделена посока между артистите все още се развива. Има място за израстване.“ споделя Гергана, с нотка на оптимизъм, вместо критика. „Потенциалът за сътрудничество е неоспорим.” Въпреки предизвикателствата, тя вярва, че Центърът предоставя подкрепяща среда, където артистите могат да се предизвикват и да творят.

Работата на Гергана Лазарова-Рънкъл е искра на откритие, пресяване на пластове от плат и спомени, създаване на свят, който се усеща искрен и суров. Смесвайки опита си в театъра с новопридобитата страст към текстила, Гергана сътворява едновременно усещане за красиво и неспокойно – изкуство, което се основава не само на умение, но и на готовност да покаже какво стои отвъд повърхността. Художничка, която намира своя път, стъпка по стъпка, уязвима в свят, където честността често отстъпва място на спектакъла.

⚡️Вижте работата на Гергана на: https://www.behance.net/gingergery

Метаморфози на работното облекло: Кемниц, Лодз, Габрово, Манчестър, Тампере и Мюлуз с общ проект, свързващ индустриалното наследство на Европа

„Метаморфози на работното облекло“ е международен проект, който обединява шест европейски града с богато индустриално наследство – Кемниц, Габрово, Лодз, Манчестър, Мюлуз и Тампере. Проектът е финансиран от програма „Творческа Европа“ и цели да изследва, преосмисли и представи индустриалното минало чрез изкуство, култура и общностен диалог.

В периода от януари до юни 2025, посредством три резиденции в Кемниц, Лодз и Габрово, трима артисти от всеки град ще създадат дизайнерски модели, вдъхновени от местното индустриално наследство и култура. Чрез посещения на функциониращи или изоставени фабрики, разговори с работници, експерти и местни жители, те ще изследват развитието на текстилната промишленост в градовете, за да преплетат съществуващия наратив с изкуство.

Като партньор в проекта, Център Кристо и Жан-Клод има ключова роля в активното включване на местната общност, събирането и съхранението на историите на индустриалното наследство на региона, и вдъхновяването на нови артистични интерпретации. В колаборация с Интерактивен Музей на Индустрията Габрово, ще обърнем заслужено внимание на историята, развитието и устойчивостта на индустриалните процеси в Габрово.

Текстилният техникум, сградата, в която се помещава Центърът, е неизменна част от текстилното производство в града, като дългогодишен генератор на професионални кадри, които да захранват предприятията в Габрово с работна ръка. В рамките на проекта ще се проследи историята на училището през интервюта на замесени с дейността му личности – ученици, преподаватели, съседи и ентусиасти – за да бъде създаден архив, който да съхранява спомените и да послужи като основа за други бъдещи проекти, свързани с индустриалното минало на града. 

В резидентна програма в края на Април ще посрещнем трима артисти, които в рамките на седмица ще работят със събрания архив, ще го разширяват с нови срещи и обиколки из все още функциониращите текстилни фабрики и ще преплетат съществуващите нишки със своята творческа интерпретация, за да създадат съвременен дизайн на работно облекло. Предстои да обявим имената на участниците съвсем скоро, следете социалните ни мрежи за повече информация!