Истории от Текстилния техникум в Габрово: Метаморфози на работното облекло

Текстилният техникум, сградата, в която се помещава Център Кристо и Жан-Клод, е неизменна част от историята на текстилната индустрия в града, като дългогодишен генератор на професионални кадри, които да захранват предприятията в Габрово с работна ръка. В рамките на проект „Метаморфози на работното облекло“ проследяваме историята на училището през интервюта на замесени с дейността му личности – ученици, преподаватели, съседи и ентусиасти – и ги превръщаме в произведение на изкуството, което да съхранява спомените и да послужи като основа за други бъдещи проекти, свързани с индустриалното минало на града.

В партньорство с драматурга и режисьор Мартина Новакова, събраните разкази се превърнаха в сценарий за вербатим спектакъл от типа „пътуващ театър“, който се състоя на 2 и 3 май в Центъра. Влязохме в сградата, водени от автентичните гласове на бивши възпитаници на техникума, преподаватели, членове на габровската управа, съседи и екскурзоводи, въплътени от актрисите от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Надежда Петкова, Магдалена Славчева и Радостина Ангелова.

Метаморфози на работното облекло има за цел да преосмисли дизайна на работното облекло в съвременната и бъдеща професия, вдъхновен от индустриалното наследство на 6 европейски града – Кемниц, Лодз, Манчестър, Мюлуз, Тампере и Габрово. В колаборация с Интерактивен Музей на Индустрията Габрово, ще обърнем заслужено внимание на историята, развитието и устойчивостта на индустриалните процеси в Габрово.

Като партньор в проекта, Център Кристо и Жан-Клод има ключова роля в активното включване на местната общност, събирането и съхранението на историите на индустриалното наследство на региона, и вдъхновяването на нови артистични интерпретации. Именно за това споделяме открито събраните материали, с надеждата да предизвикат допълнителен процес и вдъхновение, които да израснат отвъд началната проектна структура.

Марияна Иванова, 37 години, екскурзовод – аниматор в ИМИ Габрово.

Пламен Кръстев, 61 години, бивш преподавател по специални предмети – предачество в Текстилен техникум.

Велина Ракова, 79 години, пенсионер, бивш служител на Община Габрово.

Александър Лалев, 47 години, изключен от техникума поради огромен брой отсъствия.

Ивелина Иванова, 37 години, дизайнер и бродировач, бивша ученичка на техникума, с ателие в Център Кристо и Жан-Клод.

Галина Ганчева, 46 години, моден дизайнер, бивша (несериозна) ученичка на техникума.

Краснодар, 81 години, съсед, живее до техникума през целия си живот.

Следва продължение на вече успешно реализираното от интервютата през изминалата година представление „Кадър от Текстила” в Център Кристо и Жан-Клод, на режисьорката Мартина Новакова. Серия от театрални работилници с група ученици от Национална Априловска гимназия ще бъдат проведени за реализирането на второ представление, базирано на вече събраните разкази от габровци за миналото, настоящето и бъдещето на текстилната индустрия в града. Представлението ще се проведе на 19 и 21 март в Център Кристо и Жан-Клод. Ето какви интервюта проведоха ученичките до момента:

Ценка Петрова

Мелипе Велева

Радка Костурска

„Кадър от Текстила” е част от основният европейски проект „Метаморфози на работното облекло”, който се финансира от програма „Творческа Европа“ и свързва шест града с богато индустриално минало – Кемниц, Габрово, Лодз, Манчестър, Мюлуз и Тампере – около идеята за преосмисляне на работното облекло през призмата на труда днес, съвременния дизайн и локалната памет. Община Габрово е официален партньор по проекта, а Центърът го реализира на местно ниво.

Радоил Серафимов: рисуването никога не е било избор, по-скоро продължение на същността.

За Радоил Серафимов рисуването никога не е било избор, колкото продължение на самия него. От ранно детство творчеството е естествено движение – тихо, постоянно, недвусмислено. Не помни драматичен завой към изкуството, нито внезапно осъзнаване, а присъствие, което винаги е било там, развиващо се паралелно със съществуването му.

След като завършва живопис във Великотърновския университет, Серафимов се връща в родния си град Габрово. Първите две години прекарва в неяснота и безтегловност – отсъствие на посока, на доход, на собствено пространство за работа. За да се издържа, започва да създава картини с комерсиална цел, като дори в това поле запазва вярност към образа, избягвайки клишето, декоративността и ефектността. „В картините трябва да има стойност, вътрешна логика, честност към естетиката.”

С помощта на семейството си успява да си осигури таванско помещение, което се превръща в първото му ателие. За няколко месеца създава около двадесет нови платна и започва да кандидатства по конкурси и отворени покани, „по онова време все още реален канал на възможности за младите художници.” Много от опитите му остават незабелязани, особено в централизираната софийска сцена.

Но през 2014 идва промяна. Макар да не е избран за наградата БАЗА, портфолиото му привлича вниманието на Мария Василева – тогава главен уредник в Софийска градска галерия, която през 2010 създава нова награда за живопис към фондация „Едмонд Демирджиан“. Серафимов получава приза за 2014, а с него идват покани, видимост, нови хоризонти. Това не е „пробив“ в обичайния смисъл – по-скоро бавно, устойчиво отваряне на възможности.

Следващите девет години Серафимов работи като художник-изпълнител в Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Габрово. Професия, която му осигурява стабилност, но и възможността да запази непрекъсната връзка със собственото си ателие. Всеки свободен момент – между спектакли и след работно време, е отдаден на платното.

С течение на времето живописта му се развива като форма, като цвят, като вътрешна температура, но остава закотвена в един определен начин на гледане: внимателен, наблюдателен, отворен към многозначността. Някои образи произлизат от директно наблюдение, други от спомени, мимолетни усещания, вътрешни зрителни импулси. Темите варират – фигури, пейзажи, архитектурни фрагменти, въображаеми пространства – но онова, което ги държи заедно, е стремежът да се докосне нещо отвъд видимото.

Рядко започва с ясно формулирано послание или концептуална рамка. Понякога картината се появява скоростно, завършена за ден, предизвикана от конкретна вътрешна искра. Друг път процесът е по-бавен: дни, изпълнени с гледане, съмнение, редакция. В последните години практиката му клони към този втори ритъм на колебание, на тишина, на повторно премисляне. Най-силно го привличат онези форми, които отказват еднозначност – изображения, носещи в себе си възможност за повече от едно разчитане. „Привличат ме местата в даден обект, където нещо друго се крие“, казва той. „Нещо многопластово, нещо не веднага разпознаваемо.“

Когато получава покана за ателие в Център Кристо и Жан-Клод, Серафимов реагира предпазливо. Привикнал е със старото си пространство, с неговата тишина и навици. Промяната изисква време. Месеци наред новото ателие съществува повече като потенциал, отколкото като реално място за работа. Но с времето това се променя. Пространството започва да го приема, а той него. Рисува там редовно, намира своя ритъм в новата архитектура. Днес описва студиото си в Центъра не като вдъхновение, а като условие – функционално, фокусирано, съсредоточено.

Сградата, бивше текстилно училище в процес на трансформация, носи свой тих заряд. Макар и да не използва директно обекти от пространството в своите картини, Серафимов усеща тяхното присъствие. За него те не са материали, които чакат да бъдат преработени, а свидетели на време, предмети, които носят история, без да настояват да бъдат разказани. Макар работата му да е дълбоко индивидуална, Серафимов усеща и стойността на общото обитаване. Артистите в Центъра работят в различни посоки, с различна енергия, различен мащаб. С течение на времето се появява естествена, лека форма на общност, не основана на колаборация, а на съжителство, на паралелни пътища под един покрив. Това не е колектив в класическия смисъл. Няма съвместни проекти, няма формална рамка. Но бавното натрупване на разговори, на присъствия, на близост, създава тиха енергия между ателиетата. Серафимов я намира за заземяваща, дори когато самият той остава навътре обърнат в работата си.

Попитан за връзката между своята практика и имената на Кристо и Жан-Клод, той отговаря с уважение, но и яснота. Възхищава се на мащаба на техния труд, на отказа от компромис, на отдадеността им към едно дело, дори когато то е временно. Онова, което му е близко, е именно мимолетността – възможността едно произведение да бъде едновременно грандиозно и нетрайно.

Неговата работа обаче се разгръща в друга тоналност. Тя е тиха, постоянна, материална. Не се стреми да възпроизвежда тяхната естетика, нито да следва наследство. Но резонира с убеждението, че правенето има смисъл само по себе си, независимо от реакцията, независимо от пазара. В момент, в който живописта често е принудена да се обяснява, да бъде политическа, социално ангажирана, хибридна, Серафимов продължава да вярва в ценността на образа. Не е откъснат от света, но вярва, че сложността може да живее в рамката. В погледа. В напрежението между боята и повърхността.

Не всеки ден в ателието завършва с картина. Някои са изпълнени със слушане, с бележки, с прелистване на книги, с търпение. Други започват без посока, с линия, с жест – които бавно, от само себе си, се разгръщат. Няма единна тема или фиксирана концепция. Подходът му е интуитивен, изследователски, отворен. Ако има нишка, тя е в отдаденото внимание, в усилието да се гледа, да се изчаква, да се позволи на смисъла да се появи, без да бъде изискван. Що се отнася до бъдещето му в Центъра, той е в покой. Ако условията за работа се променят, ако ритъмът се ускори, ако тишината бъде прекъсната, може да си тръгне. Но засега е тук. И в този момент това е достатъчно.

Съвременен дизайн, вдъхновен от индустриалното наследство на Габрово

От 23 до 27 април 2025 Център Кристо и Жан-Клод прие в резиденция модните дизайнери Мариела Гемишева и Николай Божилов, художничката Невена Екимова и кураторката Вите Зомер (Германия). Проектът, озаглавен Метаморфози на работното облекло, има за цел да преосмисли дизайна на работното облекло в съвременната и бъдеща професия, вдъхновен от индустриалното наследство на 6 европейски града – Кемниц, Лодз, Манчестър, Мюлуз, Тампере и Габрово.

Николай Божилов, Мариела Гемишева, Вите Зомер (куратор на проекта) и Невена Екимова в работно облекло, в Център Кристо и Жан-Клод. Фотограф Илина Пенева.

В рамките на пет интензивни дни участниците се потопиха в локалния контекст – от посещения на активни фабрики до разходки из града и срещи с индустриалната му памет. Резиденцията започна с обиколка на Център Кристо и Жан-Клод – сграда, която някога е приютявала Текстилния техникум на Габрово, българският „Манчестър”, днес нова сцена за творческа свобода и съвременно изкуство.

Първи ден от резиденцията „Метаморфози на работното облекло”, резидентите Мариела Гемишева, Невена Екимова и Николай Божилов изследват сградата на бившия Текстилен Техникум, настоящ Център Кристо и Жан-Клод, Габрово. Фотограф Илина Пенева.

Денят продължи с посещение на Интерактивния музей на индустрията, както и с разходка из града, в търсене на следите, оставени от някогашните текстилни гиганти, включително бившата фабрика „Карталов“, днес магазин за дрехи втора употреба, и функциониращата фабрика „Крушата“.

На 24 април резидентите посетиха една от последните активно работещи текстилни фабрики в региона – „Мак“. Срещата с нейния собственик, г-н Бижев, който лично ги разведе, бе важна и емоционална спирка в изследователската им карта. Благодарим му за щедростта и времето!

В последния ден от резиденцията артистите представиха своите първоначални идеи за съвременни дизайни, вдъхновени от духа на миналото. Впечатляващите концепции разкриха личния подход на всеки от участниците – от работно облекло за ангели и визии за бъдещето, които стъпват върху устойчиви и дълготрайни материи, до алгоритми за създаване на облекло за армия от артисти. Всички те черпиха вдъхновение от богатото текстилно наследство на Габрово и духа на пространствата, които изследваха.

Мариела Гемишева представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Николай Божилов представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Невена Екимова представя проект за дизайн на работно облекло, върху който ще работи в предстоящия месец. Фотограф Илина Пенева.

Проектът Metamorphosis of Workwear продължава! Следете сайта ни и социалните мрежи за новини около работния процес на артистите, предстоящата изложба през септември 2025 г. в Кемниц (Германия), както и финалното модно ревю, което ще се състои в Габрово през май 2026 година.

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории.

*Гергана Лазарова-Рънкъл в ателието си в Център Кристо и Жан-Клод, снимка от Боряна Пандова*

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории. Работейки в ателие в Център Кристо и Жан-Клод, тя ежедневно преразглежда своята позиция като автор, а границите между сценографията и текстилното изкуство като условни – в синтез от амбиция и земна скромност. Първоначално обучена като сценограф, Гергана изгражда своята практика около визуалното и емоционално въздействие на живото разказване. С бакалавърска степен по сценография и магистратура по дигитални изкуства, творчеството ѝ се простира от традиционния театър до видеодизайн, за постановки като „Арабска нощ” в Театрална работилница „Сфумато“ и „Под игото – 1894” в Драматичния театър в Габрово. Прекарвайки все повече време в ателието си, Гергана усеща привличане към нещо по-близко до дома – буквално и преносно: текстилното изкуство.

Запленена от техниката на тъфтинга, артистката описва работата с плат като „успокояваща“ – начин да се свърже отново с физическото измерение на занаята си и с историята, вплетена в стените на бившето текстилно училище. За нея този нов подход е като бунт срещу, но и продължение на сценографските ѝ корени. „Работата с текстил ми дава усещане за свързаност,“ казва тя. Резултатът е нещо интимно и осезаемо – съзнателно отклонение от монументалните визуализации на театралните ѝ проекти.

*Гергана Лазарова-Рънкъл представя прототип на декори, снимка от личен архив*

Влиянието на Кристо и Жан-Клод присъства в дух, макар и не във форма. Гергана се възхищава на тяхната смелост и начина, по който преобразяват публичното пространство с толкова дързост. „Това, което са постигнали, е изключително смело,“ споделя тя – мисъл, която държи близо до сърцето си, въпреки че нейното творчество остава по-интроспективно. И все пак, тежестта на съмнението присъства. „Все още се тревожа за начина, по който ще бъде възприета работата ми,“ признава тя, показвайки уязвимата страна, която всеки от нас носи в себе си, скришно или не.

„Да бъдеш в Център Кристо и Жан-Клод е пътешествие на открития, което предлага както свобода, така и моменти за размисъл. Общността тук оживява на импулси, а усещането за споделена посока между артистите все още се развива. Има място за израстване.“ споделя Гергана, с нотка на оптимизъм, вместо критика. „Потенциалът за сътрудничество е неоспорим.” Въпреки предизвикателствата, тя вярва, че Центърът предоставя подкрепяща среда, където артистите могат да се предизвикват и да творят.

Работата на Гергана Лазарова-Рънкъл е искра на откритие, пресяване на пластове от плат и спомени, създаване на свят, който се усеща искрен и суров. Смесвайки опита си в театъра с новопридобитата страст към текстила, Гергана сътворява едновременно усещане за красиво и неспокойно – изкуство, което се основава не само на умение, но и на готовност да покаже какво стои отвъд повърхността. Художничка, която намира своя път, стъпка по стъпка, уязвима в свят, където честността често отстъпва място на спектакъла.

⚡️Вижте работата на Гергана на: https://www.behance.net/gingergery

Как да създадем достъпни обществени пространства: Проектът AccesS в Габрово.

Община Габрово и Музей „Дом на хумора и сатирата“ са част от международния проект AccesS, който цели да разработи и приложи иновативни решения за подобряване на достъпността и мобилността в градската среда. Проектът се реализира в шест европейски града – в Испания, Италия, Нидерландия, Швейцария и България – като Габрово е единствената локация, където предстои пълна реновация на избраната сграда, Центъра Кристо и Жан-Клод.

Този факт дава възможност достъпността да бъде интегрирана още на етапа на планиране и проектиране, вместо да се прилага впоследствие като допълнение. В рамките на подготвителните дейности по проекта екипът на Центъра проведе серия от интервюта с архитекти, урбанисти, представители на институции, организации за хора с увреждания и културни оператори. Целта беше да се събере експертно мнение и личен опит от различни гледни точки, които да помогнат за по-цялостно разбиране на това какво означава една среда да бъде истински достъпна.

Архитект Мария Хлебарова представя проект за благоустрояване на крайречната зона по река Янтра в Габрово, снимка от Илина Пенева

*Детайл от проект за благоустрояване на крайречната зона по река Янтра в Габрово, снимка от Илина Пенева*

Интервю с Кремена Антонова, зам. председател на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, снимка от Илина Пенева

*Среща с Росица Димитрова, директор на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, снимка от Илина Пенева*

В хода на интервютата се откроиха няколко ключови теми:

Достъпността не се изчерпва с технически мерки като рампи и асансьори, а е свързана с това как хората се ориентират, придвижват и участват в живота на града.

Много обществени сгради все още не покриват дори минималните нормативни изисквания, а възприемането на достъпността като задължителен елемент в архитектурното мислене тепърва трябва да се насърчава.

Социалната интеграция е неразделна част от темата за достъпност – физическата среда трябва да бъде проектирана така, че да създава възможности за участие на хора с различни потребности.

За сградата на Център Кристо и Жан-Клод това означава да се мисли в няколко посоки едновременно: лесен и безопасен достъп до зоната около сградата, функционална вътрешна среда без бариери, както и обучение на екипа и програма, насочена към активно включване на различни групи хора с увреждания.

Материалите от интервютата ще бъдат заложени в заданието към предстоящия архитектурен конкурс, който ще определи бъдещата визия на Центъра. По този начин се гарантира, че проектантските екипи ще могат да работят с конкретни изводи и реални примери, формулирани на база на разговори с хора, които ежедневно се сблъскват с предизвикателствата на недостъпната среда.

Дейностите се осъществяват в изпълнение на проект № 101147722 „Подобряване на достъпността и устойчивостта в интелигентни градове и сгради: Инициатива за универсален пакет за достъпност“ с акроним AccesS (Enhancing Accessibility and Sustainability in Smart Cities and Smart Buildings: The Universal Accessibility Suite Initiative), финансиран от Рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ 2021 – 2027 г., приоритет „Подкрепа за създаване на достъпна и приобщаваща градска среда“.