RadLab Studio и най-големият фестивал за аналогова и експериментална фотография в България

За втора поредна година RadLab Studio организира събитие, посветено на аналоговата и експерименталната фотография. De Vita Solitaria / На самотния живот е независим фестивал, който трудно може да бъде описан само с тази дума – тридневна среща на артисти, любители, колекционери и изследователи на фотографски процеси, свързани или търсещи връзка с аналоговата фотография.

Темата на изданието през 2025 г. е „Самотата“ – не като отчуждение, а като пространство за наблюдение, вътрешен диалог и съзнателен избор за среща със себе си. Фестивалът разглежда самотата като потенциал за творческо съзидание и отправя поглед към времето преди социалните мрежи, когато всяко изображение бе откритие – плод на усилие, търпение и тишина.

Програмата на De Vita Solitaria включва шест работилници, три изложби, четири дискусии, намеси в градска среда и провокации към собствените ни разбирания за фотографията. Събитията лавират между тъмната стаичка и улицата, между интимното и шумното. Атмосферата е участническа и насърчава диалога, като съчетава индивидуалното преживяване и личния опит с колективната енергия и споделеността.

Събитията ще се проведат на две локации в Габрово:

• RadLab Studio (ул. „Шипка“ 9Ж)
• RadLab Residency @ Център Кристо и Жан Клод (ул. „Брянска“ 72 – бившият Текстилен техникум)

Участието е без такса. Не е нужно да притежавате Mamiya RB67 или да сте чели „Camera Lucida“ на френски – необходимо е единствено да заявите предварително участие, за да може да бъде осигурена логистиката и консумативите.

De Vita Solitaria – RadLab Community Gathering 2025 ще се проведе от 20 до 22 септември 2025 г. в Габрово. Пълната информация за събитието и програмата е достъпна тук.

За RadLab Studio

RadLab Studio е пространство за аналогова и алтернативна фотография, където съмишленици могат да учат, експериментират и да се вдъхновяват взаимно. Екипът вярва, че аналоговата фотография и благородните фотографски процеси трябва да бъдат достъпни за всички. Мисията на студиото е да насърчава приобщаването чрез отворен достъп, провеждане на изследвания, съхранение и споделяне на знания и практически опит.

RadLab вярва, че най-ценните процеси се случват заедно – и кани всеки, който споделя това убеждение, да стане част от тяхната общност.

Детски години: Център Кристо и Жан-Клод представя изложба в Българския културен институт в Париж

На 19 септември в галерията на Българския културен институт в Париж ще бъде открита изложбата „Детски години“ на Центъра за съвременно изкуство Кристо и Жан Клод – Габрово. Поводът е двоен – 90 години от рождението на Христо Явашев – Кристо и 30 години от емблематичния проект „Понт Ньоф“, който остава като един от най-силните жестове на артистичния тандем в Париж.

„Детски години“ разглежда детството като първата сцена на въображението – време, когато играта и свободата очертават контурите на бъдещото творческо мислене. Експозицията съчетава редки фотографии и документални свидетелства от ранните години на Кристо в България с произведения на ново поколение съвременни творци, които днес обитават Центъра в Габрово. Така изложбата в Париж изгражда мост между личната история на Кристо и колективната енергия на младите артисти, между паметта за началото и перспективата за бъдещето.

Седем от тях – Антон Иванов, Гергана Лазарова-Рънкъл, Ивелин Пенчев, Константин Златев, Невена Екимова, Павел Църов и Радоил Серафимов – ще покажат за първи път свои произведения във френската столица.

В изложбата отделено място има и за детството на Кристо: семейството, училищата и фабриките, игрите и първите му опити в изкуството. Именно тези спомени и преживявания по-късно ще кристализират в характерните елементи на неговото творчество – платове, въжета, варели.

Открит през 2023 г., Центърът Кристо и Жан Клод е разположен в сградата на бившата Текстилна гимназия в Габрово. Той функционира като артистична резиденция и пространство за съвременно изкуство, вдъхновено от наследството на Кристо и Жан Клод. Макар все още в процес на изграждане, Центърът вече привлича млади творци от различни страни и постепенно се утвърждава като място за експерименти, диалог и нови художествени хоризонти.

Изложбата „Детски години“ се реализира от Центъра Кристо и Жан Клод – Габрово и Българския културен институт в Париж, с подкрепата на Музея на хумора и сатирата, Община Габрово и Фондация „Америка за България“.

Радоил Серафимов: рисуването никога не е било избор, по-скоро продължение на същността.

За Радоил Серафимов рисуването никога не е било избор, колкото продължение на самия него. От ранно детство творчеството е естествено движение – тихо, постоянно, недвусмислено. Не помни драматичен завой към изкуството, нито внезапно осъзнаване, а присъствие, което винаги е било там, развиващо се паралелно със съществуването му.

След като завършва живопис във Великотърновския университет, Серафимов се връща в родния си град Габрово. Първите две години прекарва в неяснота и безтегловност – отсъствие на посока, на доход, на собствено пространство за работа. За да се издържа, започва да създава картини с комерсиална цел, като дори в това поле запазва вярност към образа, избягвайки клишето, декоративността и ефектността. „В картините трябва да има стойност, вътрешна логика, честност към естетиката.”

С помощта на семейството си успява да си осигури таванско помещение, което се превръща в първото му ателие. За няколко месеца създава около двадесет нови платна и започва да кандидатства по конкурси и отворени покани, „по онова време все още реален канал на възможности за младите художници.” Много от опитите му остават незабелязани, особено в централизираната софийска сцена.

Но през 2014 идва промяна. Макар да не е избран за наградата БАЗА, портфолиото му привлича вниманието на Мария Василева – тогава главен уредник в Софийска градска галерия, която през 2010 създава нова награда за живопис към фондация „Едмонд Демирджиан“. Серафимов получава приза за 2014, а с него идват покани, видимост, нови хоризонти. Това не е „пробив“ в обичайния смисъл – по-скоро бавно, устойчиво отваряне на възможности.

Следващите девет години Серафимов работи като художник-изпълнител в Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Габрово. Професия, която му осигурява стабилност, но и възможността да запази непрекъсната връзка със собственото си ателие. Всеки свободен момент – между спектакли и след работно време, е отдаден на платното.

С течение на времето живописта му се развива като форма, като цвят, като вътрешна температура, но остава закотвена в един определен начин на гледане: внимателен, наблюдателен, отворен към многозначността. Някои образи произлизат от директно наблюдение, други от спомени, мимолетни усещания, вътрешни зрителни импулси. Темите варират – фигури, пейзажи, архитектурни фрагменти, въображаеми пространства – но онова, което ги държи заедно, е стремежът да се докосне нещо отвъд видимото.

Рядко започва с ясно формулирано послание или концептуална рамка. Понякога картината се появява скоростно, завършена за ден, предизвикана от конкретна вътрешна искра. Друг път процесът е по-бавен: дни, изпълнени с гледане, съмнение, редакция. В последните години практиката му клони към този втори ритъм на колебание, на тишина, на повторно премисляне. Най-силно го привличат онези форми, които отказват еднозначност – изображения, носещи в себе си възможност за повече от едно разчитане. „Привличат ме местата в даден обект, където нещо друго се крие“, казва той. „Нещо многопластово, нещо не веднага разпознаваемо.“

Когато получава покана за ателие в Център Кристо и Жан-Клод, Серафимов реагира предпазливо. Привикнал е със старото си пространство, с неговата тишина и навици. Промяната изисква време. Месеци наред новото ателие съществува повече като потенциал, отколкото като реално място за работа. Но с времето това се променя. Пространството започва да го приема, а той него. Рисува там редовно, намира своя ритъм в новата архитектура. Днес описва студиото си в Центъра не като вдъхновение, а като условие – функционално, фокусирано, съсредоточено.

Сградата, бивше текстилно училище в процес на трансформация, носи свой тих заряд. Макар и да не използва директно обекти от пространството в своите картини, Серафимов усеща тяхното присъствие. За него те не са материали, които чакат да бъдат преработени, а свидетели на време, предмети, които носят история, без да настояват да бъдат разказани. Макар работата му да е дълбоко индивидуална, Серафимов усеща и стойността на общото обитаване. Артистите в Центъра работят в различни посоки, с различна енергия, различен мащаб. С течение на времето се появява естествена, лека форма на общност, не основана на колаборация, а на съжителство, на паралелни пътища под един покрив. Това не е колектив в класическия смисъл. Няма съвместни проекти, няма формална рамка. Но бавното натрупване на разговори, на присъствия, на близост, създава тиха енергия между ателиетата. Серафимов я намира за заземяваща, дори когато самият той остава навътре обърнат в работата си. 

Попитан за връзката между своята практика и имената на Кристо и Жан-Клод, той отговаря с уважение, но и яснота. Възхищава се на мащаба на техния труд, на отказа от компромис, на отдадеността им към едно дело, дори когато то е временно. Онова, което му е близко, е именно мимолетността – възможността едно произведение да бъде едновременно грандиозно и нетрайно.

Неговата работа обаче се разгръща в друга тоналност. Тя е тиха, постоянна, материална. Не се стреми да възпроизвежда тяхната естетика, нито да следва наследство. Но резонира с убеждението, че правенето има смисъл само по себе си, независимо от реакцията, независимо от пазара. В момент, в който живописта често е принудена да се обяснява, да бъде политическа, социално ангажирана, хибридна, Серафимов продължава да вярва в ценността на образа. Не е откъснат от света, но вярва, че сложността може да живее в рамката. В погледа. В напрежението между боята и повърхността.

Не всеки ден в ателието завършва с картина. Някои са изпълнени със слушане, с бележки, с прелистване на книги, с търпение. Други започват без посока, с линия, с жест – които бавно, от само себе си, се разгръщат. Няма единна тема или фиксирана концепция. Подходът му е интуитивен, изследователски, отворен. Ако има нишка, тя е в отдаденото внимание, в усилието да се гледа, да се изчаква, да се позволи на смисъла да се появи, без да бъде изискван. Що се отнася до бъдещето му в Центъра, той е в покой. Ако условията за работа се променят, ако ритъмът се ускори, ако тишината бъде прекъсната, може да си тръгне. Но засега е тук. И в този момент това е достатъчно.

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории.

Гергана Лазарова-Рънкъл не е артист, който лесно се побира в стандартни категории. Работейки в ателие в Център Кристо и Жан-Клод, тя ежедневно преразглежда своята позиция като автор, а границите между сценографията и текстилното изкуство като условни – в синтез от амбиция и земна скромност. Първоначално обучена като сценограф, Гергана изгражда своята практика около визуалното и емоционално въздействие на живото разказване. С бакалавърска степен по сценография и магистратура по дигитални изкуства, творчеството ѝ се простира от традиционния театър до видеодизайн, за постановки като „Арабска нощ” в Театрална работилница „Сфумато“ и „Под игото – 1894” в Драматичния театър в Габрово. Прекарвайки все повече време в ателието си, Гергана усеща привличане към нещо по-близко до дома – буквално и преносно: текстилното изкуство.

Запленена от техниката на тъфтинга, артистката описва работата с плат като „успокояваща“ – начин да се свърже отново с физическото измерение на занаята си и с историята, вплетена в стените на бившето текстилно училище. За нея този нов подход е като бунт срещу, но и продължение на сценографските ѝ корени. „Работата с текстил ми дава усещане за свързаност,“ казва тя. Резултатът е нещо интимно и осезаемо – съзнателно отклонение от монументалните визуализации на театралните ѝ проекти.

Влиянието на Кристо и Жан-Клод присъства в дух, макар и не във форма. Гергана се възхищава на тяхната смелост и начина, по който преобразяват публичното пространство с толкова дързост. „Това, което са постигнали, е изключително смело,“ споделя тя – мисъл, която държи близо до сърцето си, въпреки че нейното творчество остава по-интроспективно. И все пак, тежестта на съмнението присъства. „Все още се тревожа за начина, по който ще бъде възприета работата ми,“ признава тя, показвайки уязвимата страна, която всеки от нас носи в себе си, скришно или не. 

„Да бъдеш в Център Кристо и Жан-Клод е пътешествие на открития, което предлага както свобода, така и моменти за размисъл. Общността тук оживява на импулси, а усещането за споделена посока между артистите все още се развива. Има място за израстване.“ споделя Гергана, с нотка на оптимизъм, вместо критика. „Потенциалът за сътрудничество е неоспорим.” Въпреки предизвикателствата, тя вярва, че Центърът предоставя подкрепяща среда, където артистите могат да се предизвикват и да творят.

Работата на Гергана Лазарова-Рънкъл е искра на откритие, пресяване на пластове от плат и спомени, създаване на свят, който се усеща искрен и суров. Смесвайки опита си в театъра с новопридобитата страст към текстила, Гергана сътворява едновременно усещане за красиво и неспокойно – изкуство, което се основава не само на умение, но и на готовност да покаже какво стои отвъд повърхността. Художничка, която намира своя път, стъпка по стъпка, уязвима в свят, където честността често отстъпва място на спектакъла.

⚡️Вижте работата на Гергана на: https://www.behance.net/gingergery