Невена Екимова е сред първите габровски артисти с ателие в Център Кристо и Жан-Клод.
Авторката представи две монументални инсталации в двора на Текстила, част от проект неСметни богатства, още преди той да се превърне в център за изкуство.
Определя се като творец, който обича да експериментира и да създава различни по мащаб обекти. Залавя се с проекти, покрай които винаги научава нещо ново, казва тя, а ние бихме казали, че всеки път си избира все по-трудни задачи на ръба на времето и ресурсите и всеки път изненадва околните, а вероятно и себе си. Говорим си с нея в старото ѝ ателие, няколко дни след откриването на три изложби с нейно участие в рамките на една седмица.
Споделя, че от дете е заобиколена от жени, които се занимават с изработка на дрехи и не си спомня кога тя самата се е научила да шие. Обича да работи с текстил и казва, че ѝ идва отръки. Признава, че е страстен колекционер на китеници. Използва ги, за да създава тактилно и визуално усещане. Често работи с отпадъци. Нейно дело е огромното същество с неясна форма между амеба и мече, създадено от капачки, термоленти и четки за автомивка, което се е покатерило върху стълбата в двора на Центъра Кристо и Жан-Клод. Когато то се появи там през 2021, сградата още си беше бивш Техникум по текстил (с амбиции за повече). Автор е и на изложбата Град Градина в Музея на хумора и сатирата – умален модел на град, който децата могат да променят (точно както истинските градове, на които възрастните изглежда са забравили, че могат да въздействат и затова основно мърморят). Проектира и изпълнява и митичната, но несъществувала преди 2020 година Огледална зала в Музея на хумора. Митична, защото хиляди посетители бяха убедени, че са влизали в нея и много се ядосваха, че вече я няма и както обикновено в България едно хубаво нещо да има – ще го затрият. А нея (залата) преди Невена просто никога не я е имало. И все пак е чудесно, че тази загадка на колективната памет беше занулена с един скок в заешката дупка (и доста кураж).
Невена завършва средното си образование в Априловската гимназия и по-късно следва скандинавистика в София. Получава стипендия, която ѝ позволява да учи “свободни изкуства” в Швеция и Норвегия (звучи като специалност, създадена точно за нея), среща невероятни учители и става художничка. След завръщането си в Габрово години наред мечтае за място с големи помещения, което да побира безобразно амбициозните ѝ проекти и огромните количества материали, които е склонна да събира. Когато разбира, че бившата сграда на Текстила ще се превърне в център за изкуство, се оказва най-дейният артист в организирането на ателиета там и преобразяването на старите и прашни класни стаи и работилници. Спомня си как още като дете е гледала във вестници и списания произведения на Кристо с очи, пълни с възхита, и самата тя е опаковала предмети от ежедневието си и е наблюдавала с любопитство трансформацията на обекта.
Вижда Центъра Кристо и Жан-Клод като място, достъпно както за артисти, така и за ентусиасти на изкуството. Ателието, в което сега се настанява, най-накрая ще отговаря на размаха, с който работи. Представя си Центъра като пространство, пълно с живот, където да се случват различни културни и творчески дейности, в които всеки да може да вземе участие. Такова място е нужно не само на днешните артисти, а и на следващите поколения, които ще могат да получат възможност да разгърнат въображението и творческите си умения. Така описан, Центърът звучи точно като мястото за нея.
Nevena Ekimova
Фотограф: Росина Пенчева
Вижте на живо изкуството на Невена в изложбите:
Новата колекция – Център КЖК, част от Нови тъкачи за Габрово, само на 30.09.2023.
Дом мечта – Ко-оп София, до 8.10.2023.
Съвременно изкуство в колекцията на Европейския парламент – номинирани творби – САМСИ, София, до 21.10.2023.
Чачки – пл. Позитано 1, София – офис на foryouandyourcustomers, до май 2024.